Истинска история
Животът винаги ни оставя вратичка през която да излезем, ако случайно сме се озовали в сложна и на пръв поглед, дори много трудна ситуация. В такава се бях озовала, когато завършвах основното си образование.
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жена му преподавател по български и литература, той по физическо възпитание. Имаха син Александър. Настаниха го до мен на ученическия чин. Той идваше от големия град и сякаш всичко му беше позволено. Нарушаваше дисциплината в класа, но нали е директорско синче, никой не смееше да му противоречи. Живееха на квартира в къща срещу училището и понякога изчезваше от час, отиваше в къщата и пускаше много силно музика. За директора никой нищо не знаеше. Беше хубав атлетичен мъж с поддържана, леко набола брадичка. Висок, винаги спортно облечен и в ръцете си носеше ключодържател с няколко ключа на него. Усмивката му разкриваше бели и красиви зъби, между които в повечето случаи, имаше свирка, с която свиреше в часовете по физическо възпитание.
Направи ми силно впечатление, съпругата му, невзрачна и много скромна жена, с тъжни и плахи очи. Сякаш беше нещо преживяла или преживяваше в момента. Странеше от колектива, а когато някои нейни колежки си правеха шеги с директора, тя само се усмихваше и навеждаше глава. По история ни преподаваше не омъжена и много красива преподавателка Мария. Когато свършваше часът, се прибираше в учителската стая и там оставаше до следващия час. Излъчваше спокойствие и увереност в себе си. Аз много я харесвах и като преподавател и като визия. Имаше такива дълбоки зелени очи, които искряха като искри от огън. В нейните часовете винаги беше интересно и не усещахме, кога е свършил часът. Когато разказваше урока, гласът ѝ ни действаше много успокояващо. Ден след ден животът в училището започна да става много интересен. Шушукаха учениците, че между Мария и Иванов нещо се случва. Нашето любопитство толкова се засили, когато един ден , обявен за спортен полуден, ни бяха изкарали на стадиона, да го почистим и да се разтоварим от ученическия процес. Тогава за първи път ги видях, как се гледаха влюбено и закачливо. Той беше откъснал стръкче от храста до чешмата и докосваше гъстата ѝ коса, която падаше на вълни върху раменете и очертаваше белия ореол на лицето ѝ. А тя кокетно му се усмихваше, махаше с ръка сякаш да прогони невидима муха. Слънцето надзърташе любопитно зад хълма и се отразяваше в нейните зелени очи. Изведнъж за нея светът беше се свил, до малкото клонче с което я докосваше той. Ние се групирахме по двойки, за да можем хем да си помагаме в почистването, хем да ги клюкарстваме. За първи път ни се случваше да видим такова поведение сред учителите. Интересно ни беше, защото тогава изискванията бяха много строги и последствията жестоки, за провинилите се. Но каквото и да си мислех, то нямаше никакво значение, фактът си е факт, между тях се беше настанила любовта и нито синът му, нито съпругата му, за него имаха значение. Само Мария. Имах усещането, че двамата се бяха превърнали в хлапета в пубертета. Често пъти ги виждах в колата му, когато тя се прибираше в къщи. Друг път оставаха след часовете и ние с нашето любопитство, се криехме по ъглите, за да ги наблюдаваме. Веднъж във физкултурния салон, ние с една моя приятелка, още бяхме в съблекалнята. И естествено, темата ни на разговор, беше това, което наблюдавахме между Иванов и Мария. За нас това беше нещо ново, защото правилата в училище бяха строги и не можеше никой да си позволи волно поведение. Улисани в приказки, не бяхме чули как с тихи стъпки някой се приближаваше към скамейката до съблекалнята. С приятелката ми, замръзнахме на място. И в следващия момент, разпознахме гласът на директора. Чухме как нежно говореше, запъхтян и възбуден от близостта с Мария. Говореше ѝ толкова красиво и нежно. Думите му, като извор планински се блъскаха в тишината и отекваха в студената зала. Нажежена ,като огън, Мария въздишаше и също шепнеше нещо, което ние не чувахме добре. Тук, в този миг времето беше спряло и на пътя му разцъфнала бе любовта. Онази любов, която е способна, да загуби разсъдъка ни и да ни превърне в нейни роби. Затаили дъх се чудехме какво да направим. Как да се измъкнем от това положение. Останахме така, докато свърши еротичната серия. Последва целувка, която потъна в дълбоката тишина, когато стъпките заглъхнаха. Само чувахме ударите на нашите сърца. После и двете се облякохме с униформите и излязохме от салона. По стълбището чухме свирката на директора и неговия шеговит глас с който подканяше колегите му, за поредния учителски съвет.
Прибрах се в къщи и се замислих. Аз още не бях срещнала любовта и представата ми беше съвсем различна, но тази сцена остана дълго в съзнанието ми. Александър, синът на директора ме попита веднъж, дали знам нещо за баща му и Мария. Защото се шушукало нещо, но щом се появил той и всички млъквали. И за първи път тогава излъгах, може би защото изпитвах съжаление към него и майка му. Нямах сили да му кажа нищо. Разчитах, че той сам ще се натъкне на тяхна среща и ще разбере. Желанието му беше, да стане футболист. Носеше със себе си футболна топка и в междучасията все риташе, риташе. Но понякога с такава злоба запращаше топката към прозореца на учителската стая, че често пъти счупваше по някое стъкло. Наказваше го директорът, за назидание пред нас. Но Александър не се вслушваше в думите му. Отнасяше понякога по един ритник в задника и правеше всичко напук на баща си. След няколко месеца, директорът и семейството му се преместиха в друг град. Никой не ни обясни, защо и Мария замина на някъде. Остана само футболната топка на Александър в коша пред учителската стая. Дълго време никой не смееше да я изхвърли.
Есента, в първия учебен ден се запознахме с новия директор. На средна възраст, с прошарени коси и сам. Без семейство. Казват, че с времето всичко се забравя, но аз не съм забравила нищо от тази история.
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мая, много ти благодаря за коментара. Отдавна не си се отбивала на страницата ми. Бъди жива и здрава. Хубав и ползотворен ден ти желая!
-
Здравей, Миночка. Много харесах. Имам такива спомени от ученическите си години. Всички сме хора. Ти разказа със съчувствие и това ме грабна. Бъди здрава.
-
Благодаря ти, Иржи! Много ми хареса коментара ти. Радвам се, когато те видя на страницата ми. Бъди здрава и вдъхновена!
-
И най- обикновена история, ако бъде разказана добре, става интересна! Добре разказваш,Мини! Така започнах аз моята разказвателна "кариера"- по спомени!
Особено децата се впечатляват от такива "тайни" и ги помнят дълго. -
Благодаря ти мила, Вили! Спокойна вечер ти желая!
-
Увлекателно, с лекота се чете.
Хареса ми, Мине. -
Благодаря ти, Сенилга!
-
Да, невъзможно е да забравите шока от гледането на влюбените.
-
Благодаря ти, Злати, много приятно ми стана след хубавия коментар. Бъди жива и здрава. Нека вдъхновението никога не те напуска.
-
Хубава история, Мини! Увлекателно разказваш! Удоволствие е да те чета!
-
Благодаря ти, Стойчо , за хубавия коментар и за поставяне на разказа в любими. Бъди все така вдъхновен и обичан от живота!
-
Любов!Къде ли не спохожда жадните за нея клети души...
Хубаво е написано,увлекателно!
Поздравления, Миночка! -
Много ти благодаря, Петър!
-
Ами нещата от живота, както обичам да казвам. Вълнуваща история Миночка, и си ни я представила още по-вълнуващо.
-
Да, директора замина някъде, но неразбрахме къде. Благодаря ти, Таня!
-
Мини , не разбрах раздуха ли се тази история и на по-високо ниво
Уволниха ли директора? -
Ники, благодаря ти, че постави разказа в любими и ми остави хубав коментар. Спокойна вечер ти желая!
-
Разказваш чудесно, Мини!
Избор има всеки един човек! -
Младен, благодаря ти че постави разказа в любими. Хубав и спокоен ден ти желая!
-
Благодаря ти, Пепи! Жива и здрава да си!
-
Семействата и връзките се крепят на тайните. Хареса ми как разказваш!
-
Благодаря ти, Люси! Зарадва ме коментара ти и ти пожелавам хубав и приветлив ден.
-
Мини, стигнало е знанието на РУО и от там са взели мерки срещу непрофесионалното поведение на директора. С една дума-отпратили са го. А Мария сама е напуснала, за да се отърве от клюките.
-
Аз се почувствах по същия начин, когато Александър ме попита, знам ли за тях. Такъв е живота, изпълнен със странности.
-
Сложен казус. От една страна съм твърдо против изневерите, а така ми се иска всяка любов да се осъществи!
-
Благодаря ти, Тони! Вече толкова години, никой нищо не каза. Мен ме завъртя живота и никога до сега, не попаднах на следите им.Но толкова често се сещам за тях. Има спомени, които нищо не е в състояние да заличи!
-
Хубава история, Мини.
Интересно какво ли е станало с тази любов.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
