Животът винаги ни оставя вратичка през която да излезем, ако случайно сме се озовали в сложна и на пръв поглед, дори много трудна ситуация. В такава се бях озовала, когато завършвах основното си образование.
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жена му преподавател по български и литература, той по физическо възпитание. Имаха син Александър. Настаниха го до мен на ученическия чин. Той идваше от големия град и сякаш всичко му беше позволено. Нарушаваше дисциплината в класа, но нали е директорско синче, никой не смееше да му противоречи. Живееха на квартира в къща срещу училището и понякога изчезваше от час, отиваше в къщата и пускаше много силно музика. За директора никой нищо не знаеше. Беше хубав атлетичен мъж с поддържана, леко набола брадичка. Висок, винаги спортно облечен и в ръцете си носеше ключодържател с няколко ключа на него. Усмивката му разкриваше бели и красиви зъби, между които в повечето случаи, имаше свирка, с която сви ...