Истории - колаж

- Докторът каза, че трябва да сменим ставата. Ако я оставим, ще се изкриви гръбнака, ще се притиснат сърцето и белият дроб...

- Кога трябва? Къде?

- Сега било добре. Преди да стане на 10... Правели ги в България, ама... 10 000! От къде?

- Заем! Иначе кой ще ти даде толкова? Че и за малката трябват толкова! Пустата му Съдба! Не стига едното, ами и двете!

- Тя, малката още е малка. Да оправим голямата, пък...

 Мина време. Операцията - също. Но... Неуспешна! Детето пак криво, боли го, не може да стъпва... А, заемите трябва да се плащат! Кое по-напред? За лечение на детето ли, за заема ли, за сметки ли, за храна ли? Че и другото не е добре! Сън не ги хваща!

- Слушай! Толкоз народ отиде на гурбет! Да идем и ние! Майка ти ще гледа децата. За няколко години ше се изтинем. И малката ще мъчим да оправим!

 Речено-сторено! Ама не е сладък гурбетчийския хляб! Който си мисли, че е лесно, греши! Настаниха ги във фургони. Пускаш монета за ток, монета за газ, монета за интернет... А, как без интернет? Това им е връзката с дома! Беряха нарциси, кичеха ги на китки... Цял ден приведени, в калта. Но, полето свърши и ги пратиха на друго поле. На 20 км от това. Който имаше кола, или приятел с кола, отиваше, а който няма... После заваля. Одъжди се! Няма надници, а монетите свършват! Прибраха се. Тук работа, там... Както пееше Мая Бежанска: работа си търся, за да се наям! Как да мислят за заеми, за доктори, като няма пари за сметки и хляб?! Заемът им мина в съдебна фаза, после дело, удвои се... Погна ги съдия изпълнител. Нямаха трудови договори, за това погна поръчителя. И той не е богат. Има си проблеми, борчове! Техните ли да плаща?!Скочи им на бой. И те пак заминаха. Дано този път успеят! Да, ама не! Отново се върнаха и пак на черно! Стана инцидент и той пострада тежко. Боже! Смили се!

  От години страдаше от диабет. Беше сприхав. Понякога пиеше и буйстваше. Имаше защо. Синът му почина млад. На 20. Целият си кратък живот прекара в инвалидна количка. Той отиде в Коми, та да има за жена му и сина. Тя вдигаше и слагаше момчето в леглото, в количката, шеташе, къпеше го, масажираше атрофиралите му мускули, плачеше с него, когато много го боли... Измъчи се! И за миг не ѝ хрумна да го остави в дом! Взаимно се крепяха. Когато момчето почина, тя рухна. Вече не разбираше защо трябва да живее, да търпи този мъж, когото вижда толкова рядко?! Събра си багажа и замина. Той се прибра. Измъчен, болен, гневен, сам! И той не знаеше защо е жив! Но, беше! Живееше извън града. В същата къща, където почина сина му. Беше останала една голяма неплатена сметка за ток. Той нито имаше толкова пари, нито мислеше за нея. Страдаше. Страдаше така, както само един силен мъж може! Сметката мина дело и стана огромна. Наложиха запор на жена му, защото той беше инвалид заради диабета. Той пък му докара ампутация на крака.Кълцаха го през няколко месеца! До коляното, малко над него, още малко... На края му остана чукан, по-къс от педя. Съседи го избутваха в топли дни до пътя, а вечер го прибираха обратно. Няма ток, за това нощите са дълги. Като свърши храната, викне такси, поръча какво да му купят и плаща сметката, плюс курса. А, пенсията инвалидна. Седмица след като я вземе - свършила. От социала казват: имаш пенсия, надвишаваща чертата с 10 лева - няма отопление! Имаш брат, сестра, покрив - няма асистент, нито дом! И той не може да направи нищо! Близките не го искат! Казват: Да мре там, на баира! Да, ама не мре! Живее!

  Затвориха и това  училище! Децата щели да учат в града! На 20 км! Зиме, лете - там! Има училищен автобус, ама трябва да чака половин час на спирката, докато се съберат всички, после пък, в училище чака, да свършат часовете на всички... За това се редуваха бащата, или майката, да го закарат и приберат. От селото до града преди имаше автобус на всеки час. Сега - сутрин и вечер! Да ти затрябва нещо, цял ден в града! За туй, като закара детето, свърши това - онова, напазарува и се прибира. Е, скъпо е, ама... Какво да се прави?

  Така живеят хората. Повечето хора! Борят се с живота! И не проумяват, как някои успяват да го надхитрят! Трупат гняв. И, когато започнаха да ги обиждат, чашата преля. Този гняв, тази обида, тази жажда за поносим живот ги изкара на улицата. И пак се намериха тарикати. Но това е за друга тема. Не за тази. От тази се изнервих!