История, история, история
Дори времето няма значение.
Не те разбирам.
Не ме разбираш.
Никой няма да помни това.
От всичко неслучило се между нас става цветен витраж и абсурдна теория.
Слушай римата - история, история, история...
Витража го хвърлих в небето и тръгнах.
Ти стреля по него.
Вървя по глупав тротоар и чувам как падат отломки край мен.
От това няма да стане мелодия.
Как си ти, когато мен ме няма? Вали ли те дъжд от строшени стъкла?
От всичко неслучило се между нас става цветен витраж и абсурдна теория.
Слушай римата - история, история, история...
Някой ден, когато мъглата е твърде гъста, когато нощта се окаже клиширано самотна, някой ден, когато дори сърце като твоето трепне, разкажи на всички, които ме осмиваха, разкажи за жената с абсурдна теория.
Чувай римата - история, история, история...
На забавен каданс, отново хвърлям витража, но, колкото и да го преиграваме, ти всеки път стреляш и всеки път улучваш.
Не те разбирам.
Не ме разбираш.
Какво от това?
Всяка моя дума е опит и всяка е запалена свещ, всяка от твоите обаче е капка вода върху моите.
Кой би помнил това?
Опит, поредният, който не разбра, за който нямаш в момента свободна ръка.
Но... някой ден, така започват всички заплахи на отчаяните, някой ден, когато жаждата е прекалено голяма, когато умората те надвие, когато дори очи като твоите заплачат, разкажи на онези, които ме сочеха, разкажи за жената с абсурдна теория.
Чувай римата - история, история, история...
Не разбираш как може сърцето ми да е разбито.
Аз не разбирам как може твоето да не е.
Обаче, всяка следваща хапка любов е все по-безвкусна.
Аз и ти.
По ирония на съдбата принудени да правим едно и също - да се храним, за да оцелеем.
От всичко онова, което, така или иначе, няма да се случи, става цветен витраж и абсурдна, абсурдна, абсурдна теория.
История, история, история...
© Гергана Янчева All rights reserved.
