Кой си ти, човече, който дръзна да нарушиш покоя ми? - чу се дрезгавият глас на Стоил. Отговор не последва. Стоил беше във втората фаза на алкохолния глад. Отдавна не беше пийнал глътка от ментетата, които продаваха на пазара. Не е ли това намесата на демонична сила, която тикаше хората към порока?
    Последният път, когато си купи водка от Трифон - зарзаватчията и си пийна петдесетте, изведнъж му прилоша и нещо го жегна в корема. Завъртя му се свят и повече нищо не помнеше. Когато се събуди, беше сам в стаята и лежеше на пода. Не можеше да стане. Целият беше се схванал. Така го намери дъщеря му Ирина. Тя беше менажер в една търговска фирма. И тя изживя житейска драма. Съпругът ù Стефан ù обърна гръб, защото си намери друга жена, за която нямаше намерение да се жени. По цели нощи не се прибираше вкъщи. А дъщеричката им Петя постоянно питаше: "Къде е тате?" Ирина не можеше да ù отговори, че тате си има друга жена. Тя, другата, непрекъснато го търсеше по телефона. А той, щом чуеше гласа ù, хукваше навън. Дори Новата година прекараха заедно в Гърция. Жана, така се казваше, беше разведена. Нямала деца и съпругът ù я изоставил. А сега си търсеше мъж и може би се надяваше, че от него ще има дете. Ирина страдаше. Понякога, скрита в кухнята, когато приготвяше яденето, си поплакваше. Но се криеше от малката Петя, защото беше любознателно дете и  не искаше то да узнае истината за баща си. Един ден, когато ù беше много тежко на душата, взе бутилка сливовица и от тогава започна да пие. Алкохолът подтискаше мъката ù. Детето заведе у майка си, за да го гледа. Не можеше да го остави при себе си. Вечер, когато си лягаше, упоена от алкохола, ù се привиждаха  демони, които искаха да я хванат в лапите си. И тогава тя с пиянски глас ги пъдеше и викаше. После онемяваше и тялото ù тупваше върху спалнята. Един ден си легна уморена, без да пие алкохол. Пусна тиха музика и се заслуша. Спомените ù летяха, когато се запозна със Стефан. Влюбиха се от пръв поглед. Любовта им продължи три години, когато почувства, че е бременна. Направиха сватба в селото на Стефан. Колко хубаво беше тогава. Цялата облечена в бяло, а в корема ù за първи път прорита малкото същество. Когато сватбата свърши, те си легнаха и Стефан допря ръка до корема ù.
- То вече е живичко - каза тя. Ето, рита. Дай си тук ръката!
Изминаха още пет месеца и се роди Петя. На майка му я кръстиха. Тя се казваше Петкана. Заживяха щастливо. Любовта не беше изчезнала от тях. Напротив, още повече се засили с раждането на детето. Но един ден Стефан не се прибра вкъщи. Ирина го чака цяла вечер. И от тогава всичко започна да се повтаря. Отначало я лъжеше какви ли не неща.
Докато ги засече, хванати под ръка. Бързаха за някъде. Стефан не я видя. Тя също не му се обади. Сметна, че това е временно увлечение. Дори вкъщи не подхвана разговор. Но може би тогава направи грешка. Трябваше да го попита, за да разбере какви бяха отношенията му  с тази жена. Така ден след ден. Тя таеше болката в гърдите си и не подхващаше дума. Докато един ден ù съобщиха, че Стефан катастрофирал с колата, а жената до него останала на място. Той се отървал с леко счупване на ключицата на лявата ръка. Закарали го в болницата и гипсирали ръката му, след което се върна вкъщи. Сълзи напираха в очите му. Явно за Жана. Той подозираше, че Ирина знае всичко. Но тя и този път си замълча. Нямаше я вече другата. Беше свободен да прави това, което пожелае. И Стефан реши да сподели голямата си болка. Предразположи Ирина на разговор.
- Знаеш ли, скъпа? - обърна се за първи път след толкова време той. Имам голяма вина пред теб и пред нашето дете.
    "Значи разбра най-сетне, че има жена и дете?" - помисли си Ирина.
- Знам, че заради мен ти се пропи. Детето заведе при майка си, за да не вижда това, което ставаше в нашия дом.
   "Все още ли смяташе, че това е нашия дом?" - помисли се тя.
- Аз, знаеш, ти изневерих. Ходих с друга жена. Но с нищо не беше по-хубава и по-добра от теб. Просто не знаех защо ходех. Все едно някаква магия.
- Значи най-сетне разбра къде е истината? Че истината е в семейството. В жената и детето. Всички жени са еднакви. Едните по-добри, другите по-лоши. Но всички са устроени по един и същи начин.
- Помислих си...
- Какво, че като е чуждо? Казват, че чуждата кокошка е ярка. Така ли?
- Да, ама кокошката си е майка. А майката няма никога да те предаде. А ярката си е дете, което още не разбира. Ирина, кажи ми, моля те, ще ми простиш ли? Много сгреших?
- Признат грях не е грях. Макар че семейството трябва да се запази чисто. А ти?
Моля те, кажи ми?
- Все пак трябва да си изтърпиш наказанието. В закона на етиката се казва, че да простиш и на най-големия си враг, значи си истински човек. А истинският човек е добрият човек.
- Много си мъдра, Ирина. За първи път разбирам, че не заслужаваш това, което ти причиних. Ще ми простиш ли?
- Аз мога да ти простя, но не знам как ще легна с теб, след като си бил при друга жена. Затова, засега ще си легнем поотделно, а времето е пред нас.
    Ирина беше се върнала с времето назад. А сега баща ù лежеше на пода и я гледаше с полузатворени очи. Тя се наведе, подхвана го с двете си ръце и постави да легне върху дивана. Добре, че дойде. Не се знаеше колко време щеше да лежи на пода. Майка ù беше отишла да вземе детето от детската градина. Срещна я по пътя. Пусна телевизора и зачака. 

                                                           8.11.2009 г. неделя