12 min reading
Светулките вече прелитаха из мрака около храстите, а фенерите, запалени наскоро, оцветиха алеите, парка и дебелите стволове на липите в оранжево. Падна приятен летен хлад, след него, като хиляди дребни животинки, допълзяха и тайнствените шумове на нощта. Южният край на парка бе най-оживен. Чуваше се тиха музика и светлините от бистрото се отразяваха в плитките води на изкуственото езерце. Тук пейките блестяха от лака, красиво заоблени, привлекателни, а влюбените двойки се разхождаха покрай тях бавно и тържествено като в музей.
Той спеше кротко върху най-близката до парапета пейка. Беше подгънал парче плат под главата си, ръката му, дълга и костелива, висеше отпусната в съня. Правеха впечатление лицето му, много красиво, слабо като на светец, и дрехите, износени, но чисти. В края на пейката, до краката му, седеше момче, също слабо, отнесено в мисли, прегърнало хилавите колене с ръце. Две големи торби от брезент тъмнееха до тънките крака на пейката.
Повя хладина, момчето погледна към под ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up