- Казвам се Елизабет Джейкъбс и съм на 17 години.
- Здравей, Елизабет. - отговориха в един глас всички.
- Твой ред е, разкажи ни защо си тук.
- Всичко започна преди шест месеца...
Събудих се от алармата, беше едва 6:30ч. Ужасно мразех зимата, нямаше по-неприятен сезон. Всичко беше мокро, студено и мрачно, като третото най-много ме плашеше. Опитвах се да не мисля за това, станах най-накрая от леглото и се запътих към банята. Докато миех лицето си мислех за това как денят щеше да бъде наистина дълъг, като всеки друг в гимназия Томпсън. Дългите коридори се оплитаха сякаш до безкрай, докато развълнувани единадесетокласници се състезаваха кой ще бъде по-популярен. Някак, на фона на този еднотипен ученически начин на живот седях и аз. Седях и се взирах в огледалото, без да съм убедена, че искам отново да отида там.
Стана вече 7:10, трябваше да побързам, ако не исках да закъснея. Нахлузих старите си дънки и любимия си син суичер, взех си чадъра и излязох. Навън беше още тъмно и адски студено, ...