А как искам да се сгуша нежно до теб, да слушаме "нашата песен" и да ти говоря... да ти говоря... за дните, в които те нямаше... За дните, когато беше далеч от мен... Когато бях най-самотна, а ти беше някъде там... а може би с някоя друга... Искам да стоя сгушена до теб... опряла глава до сърцето ти... Ти ще говориш за тях - за всички преди и след мен... Докато разказваш сърцето ти, ще бъде като лудо, а опряла ухо до него, аз ще чуя и неговата история... То ще разкаже за дните, пълни с усмивки насила, с момичета, които само са го залъгвали, че ще бъде щастливо. Ще ми разкаже за всички целувки, които не са стрували нищо, докато не си усетил моите... Сърцето ще разкаже за момичетата преди мен... И... тогава ще стигне до мене... Със трепет ще ми припомни онази нощ, когато се запознахме, ще ни припомни всички усмивки, целувки, прегръдки, ще ни припомни всичко, което ти искаш да скриеш от мен... След това то ще продължи своя разказ за живота, ще стигне до тези след мен... Знам... Историята ще е кратка... Сърцето ще се натъжи... ще забие бавно, ще си спомни всички тъжни, празни и самотни дни... ще ти припомни за безкрайните нощи, в които ме е нямало... Знам... Знам всичко това, защото те познавам и знам, че и ти още изпитваш същото, което и аз... И ти като мен още сънуваш Онези дни... Също като мен и ти мечтаеш отново да сме заедно и сърцето да бие лудо както преди...
Знам го...