„ It’s my life“
И защото всяка трудност се преодолява с любов, започвам да търся субект, в когото да се влюбя. Оглеждам се, ама нали е карантина - наоколо само мъжът ми. Друг субект на живо няма. Боли ме глава - пази Боже- надявам се не е от започващ процес по подготовка за „коронация“. Просто съм изморена, денят, че и част от нощта ми са обсебени от компютъра. През почивките – телевизора. Хубаво , че ме домързя и отложих прегледа при очен лекар.Сега със сигурност диоптрите ми са различни от тези от преди 13. Полягам за малко на дивана. Насреща ми генералът ... От не знам колко дни - сутрин, обед, вечер - генерала. Направо любовно меню /като от вица за влюбените студенти /Дали заради влошеното зрение, ама започва да ми изглежда много симпатичен и подходящ за влюбване. Щракам с дистанционното – и някакси се озовавам сред участниците на течащото в момента шоу. Вживявам се в образите, пея. С цялата любов и отдаденост, на които съм способна.
„ Cant Take My Eyes off You“
„You Are My Destiny “
„Only you“
Единствена публика – генералът. Никаква реакция. Мълчи. Само ме гледа. Не мога да определя отношението му само по един поглед . Ама така и така ми е под ръка /опс – на няколко метра, та може да ме чуе/ подхващам и други репетирани с усилия песни.
„ Pleaseq release me“, „my darling, let me go“
Още не съм привършила фразата и Генералът неочаквано запява „ Something Stupid “ Доколкото разбирам, обича ме и е глупаво да ме пусне. Затова трябва да си стоя на ... в къщи.
Не точно като Синатра, ама му отвръщам „ My way „и преминавам на „These Boots Are Made For Walkin“
Добър дует се получава .
„I ll meet you at midnight“ ми отвръща генерала. Някаква мисъл ме стряска – да бе, ‘щото от 00.ч. почват да глобяват ако си без маска. Още повече ме стряска размера на глобата. Дали всичко е „ Dreams in my head“ ?... Да пусна SMS на генерала?
Благодаря на Пламен за заглавието. Използвала съм заглавия на хитове от близкото и по - далечно минало.
© Blue All rights reserved.
