Иванова без комплекси
Ами пълничка съм си. И? Какво от това? Мъжете не са кучета, кокали не щат да гризат. Та затова се и ползвам с голям успех. Още като се запознах с моичкия, го шашнах. Появявам се аз на вратата, а той ахва: “Боже, какви форми!”. Пък нали съм си и речовита почти колкото сочна, му казвам: “Почакай, още не съм влязла”...
Сега навред ме води с него, горделиво ме показва и като покорител на Еверест позира зад гърба ми...
Това лято поскитахме малко заедно. Ходихме до Африка, на сафари. Водачът там ме пита: “Мадам иска ли разходка на слон?”. Абе, аз искам, ама дали е попитал слона? На връщане го донесох на гръб, слона му със слон. Добре, че съм свикнала моичкия да прибирам всеки петък вечер…
А после отидохме на нашенското море. Ходих до магазина за бански. Все модни такива – слагам си го и изчезва без вест. Казвам на продавачката: “Искам да видя кой ще ми стане”, пък тя се опулила: “И аз искам да видя”...
На плажа моичкият не смее да се отдели от мен. Защото чадър не вземахме, пък сянката с мен се движи. И в басейна влязох. А останалите излязоха барабар с цунамито, дето го предизвиках...
Наскоро прочетох, че в мозъчните клетки се съдържат над 60% мазнини. Погледнах се в огледалото. Умна съм. Много съм умна...
И хич не се оплаквам. Жена съм – и колкото три манекенки струвам. Те какво са, а? Три точки и толкова. И са озлобени, гладни... Само пържоли сънуват. А се хранят като гъсеници – със салати. Само се чува едно 'Хръц, хръц, хръц"...
А аз спя спокойно на мокета. И като всички пълнички – и аз съм добър човек. Та какво ни трябва днес? Добри хора, нали? А добрият човек трябва да е много...
© Георги Коновски All rights reserved.
