Ивелина
Той стана от леглото и отвори балконската врата. Пое дълбоко въздух, задържа и го изпусна бавно по стар навик, гледайки очертанията на отсрещния хребет. Беше ведър пролетен ден. От тези, които повдигат духа и настроението скача на най-високите точки на скалата ей така, незнайно защо и как.
Очакваше я днес и някак тръпнеше. Тя бе жена, която остави следа в живота му. Имаше много жени около него, бе харесван и желан. Това го ласкаеше някога, но постоянното внимание и недвусмислените женски лепкави погледи и жестове му омръзваха. Искаше не в тях, а в него да бъде инициативата. Една жената трябва да е красива и деликатна, да привлече внимание и да изчака ухажването, а не да се нахвърля и на всяка цена да прави секс още на първата среща в дома му. Наследи голяма къща от баща си, който угасна тихо без жена до себе си, при все че имаше толкова много жени около него, привлечени от парите му. Петър не искаше да последва неговата участ да склопи очи в самота и да напусне този свят непомилван от любяща женска ръка.
Бе решил да предложи брак на Ивелина веднага след като разбере дали си идва за постоянно в България. Ако е така, значи е дошъл края на връзката й с Ангел, с когота ненадейно замина за Португалия. Тези пет години бяха за него тежко изпитание, защото я обичаше и не бе готов за раздялата, а тя дори не сметна за необходимо поне да го уведоми, че е решила да сложи край на връзката им. Когато беше с нея, той нямаше очи за други жени. Всички бяха еднакво безинтересни и далечни. Безлични. За него съществуваше само тя.
Таксито бавно се приближи. От него слезе жена в елегантен костюм, който очертаваше красиви женски форми. Беше тя. Сърцето му затуптя неудържимо. Той нахлузи набързо панталон и тениска, напръска се с парфюма, който тя обожаваше и стремглаво се спусна по стълбите. За секунди прекоси двора и отвори. Тя беше същата, дори бе станала по-хубава, беше се поналяла, но толкова, колкото да придобие неустоим за мъжкото око вид. Беше прекрасна неговата любов. Малко неуверено и без да сваля очите си от неговите, тя се приближи бавно и в този миг светът се завъртя. Двете тела прилепнаха едно към друго и сърцата им затуптяха в един ритъм. Любовта им беше жива. Той я взе на ръце и я понесе по алеята...
© Гошо Хубавeца All rights reserved.
Ние сме малко.
