Из пещерите на съзнанието
Минке… Минке… Минке…
А, май има и друга Минка? Къде е? Оппа, викат ме… Това е… Мама, да – мама е. Забравих името й и все я бъркам с Мама Зло от оня подкаст…
Мама… Майка ми… Какво иска? А, да ям… Да ям ли? О, вече съм седнала до масата. Време е за вечеря.. Така ли? А, да – преди малко си чатех с някого от моята стая, а сега съм в друга… Трапезария, да…
Този насреща… Брат ми, наистина… Не съм го виждала от доста време. По-различен е от снимките на стената му… Ама, разбира се – там бяха фотоси от лятото, а сега е… Елха няма, на масата не се виждат шарени яйца, там… Прозорец! Ама че смешно – кой е решил тая остъклена дупка да кръсти като ония прозорчета на екрана…
А? Какво? Ям, ям…
Пешо ми е пратил снимки… От онова… Училището… Ах, ама тоя… Мислех, че е умрял, пък Пешо пише: „Час по химия при Иванов“… Тая година химия ли учим? И нея ще изучим…
Ям, ям… Да, да – ЯМ! Пфу, хем й го написах, пък напира да се обадя с глас… Ям, бе мамо…
Ох, да свършвам, че да си отида в нормалния свят – да си чатя, да вдигам палче, да се кефя на клипчета…
Ненормалници са тия тук в техния свят…
© Георги Коновски All rights reserved.
