из "Приказки от никъде"

За правотата

След няколко минути наставнически приказки, на които На Хал Че чинно кимаше в съгласие, леля На Ка Жи Ма завърши словото си с думите:
- Ти си отговорно хлапе, сигурна съм, че ще постъпиш така, както си казвам...
- Тя наистина ли си вярва? - шепнешком попита Кух Че Реп колегата си. Двамата премъдри се бяха притаили в близкия храсталак и с интерес следяха развитието на ситуацията.
- Сигурно - отговори му Дърт Пън - Мисли си, че щом прави толкова вкусни лакомства, значи за всичко е права.
- А дали не е винаги права точно за това? - усмихна се Реп.
- Права е - намигна му Пън - Но само докато докопаме лакомството!

За знанията, размишленията и кога да се чете

- Оф - изофка Ко Та Рак.
- Скръц скръц - изскърца хамакът на Но Щен Вълк.
- Оф - отново изофка котакът няколко минути по-късно.
- Скръц скръц - каза хамакът.
- Оф - потрети Ко още минута-две след това, явно държеше да му се обърне внимание.
- Изплюй камъчето - подкани го вълкът - Че ще вземеш да се задавиш.
- В тази книга пише - посочи Ко Та Рак въпросната книга, с която се занимаваше този следобед - Че без знания няма разсъждения, а пък без разсъждения няма знания. Това ми се вижда малко безсмислено. Ти какво ще кажеш?
- Скръц скръц - изскърца с хамака си Но Щен Вълк, докато обмисляше своя отговор, но понеже не му хрумна нищо по-оригинално, каза само - Ако вярваш на всичко, което четеш, по-добре не чети нищо.
"На този вълк пак му се спи - помисли си котакът - И за това го мързи да мисли..."

За търпението

- Това вече е нетърпимо! - възмутено възкликна Ко Та Рак по повод поредното изпълнение на трите малки котета и се хвана невярващо за главата.
- Истинското търпение е да се търпи нетърпимото - изфилософства Мър Мяу.
- А какво ще стане, ако той не е развил истинско търпение? - тихо го попита брат му Мър Мър.
- Най-вероятно ще ни перне по един зад врата - също толкова тихо му отговори Мър Мяу.
- Но само ако имаме късмет - добави шепнешком Ко Те - Защото този път май попрекалихме малко...

Точното място се оказва много точно

- Ти какво правиш тук?! - възкликна Ко Та Рак, като влезе в горския заслон.
- А ти пък какво правиш тук?! - учуди се и Но Щен Вълк, когато видя приятеля си да влиза.
- Ама вие какво правите тук?! - попита ги Гар Ван минута-две по-късно, когато влезе в заслона и завари котака и вълка да се зяпат учудено.

Предишната вечер бяха останали до късно, пиейки вино и обсъждайки високо философски концепции с група пътуващи дзеня-монаси...

Но Щен Вълк се събуди с главоболие, за което знаеше, че не бе причинено от изпитото вино, а от многото нови идеи натъпкани в главата му и напиращи да изтекат през ушите. Вълкът реши, че има нужда да поразсъждава някъде на спокойствие и знаеше точното място за това...

Ко Та Рак се събуди с желанието да се усамоти някъде, за да подреди хаоса между ушите си, преди мозъкът му да е станал на пихтия от напрежението. За щастие знаеше точното място за това...

"Имам нужда от малко спокойствие - помисли си Гар Ван малко след като се събуди и гледайки тавана добави - И знам точното място за това..."

- Ох - изохка Сянка, когато се събуди и припомняйки си предишната вечер измърмори под нос - Имам нужда да помедитирам малко върху тези нови идеи и за щастие знам точното място за това.
След тези си думи Сянка се обърна на другата страна и отново заспа...

Кратко алкохолно

- Първо човекът пие алкохол - започна Ръмжачът - После алкохолът пие още алкохол и накрая алкохолът пие човека.
- Хм - замислено изхъмка Ко Та Рак, а после радостно добави - Добре че не съм човек!
- Не бъди такъв буквоедец! - скастри го вълкът.
- Тогава подай насам хрупките, за да има какво друго да ям! - отвърна му котакът и възмутено добави - И защо всеки път ни омиташ мезето?!