Лагерът - края
- Ммннф... - уморено се протегна Шира, щом се прибра у дома. Денят му беше тежък и дълъг, толкова дълъг, че се бе проточил в цели два дни. Котаракът вече предвкусваше омайния вкус на възглавницата си, когато се натъкна на неочаквано затруднение.
- Хър... фиу... хър... фиу... - тихичко похъркваше неочакваното затруднение в леглото му.
- Хей, Но! - възкликна Шира. - Какво правиш тук?!
- Мнпт... - изсумтя вълкът и се обърна на другата страна.
- Хъм - недоволно изхъмка домакинът и измърмори под нос: - Добре че имам и алтернативен вариант... - и се насочи към стаята за гости, където държеше няколко резервни легла... които се оказаха заети от останалите ни познайници от отделението на Но Щен Вълк.
- Хъм! - отново изсумтя Шира и примирено въздъхна, после сръчка един от тях: - Сянка, направи ми малко място...
На другата утрин:
- Какво ви води насам? - попита Шира. - Не сте ли в Лагера?
- Казаха ни, че ни се полага отпуска - отговори му Ко Та Рак.
- В полагаема отпуска сме - уточни Но Щен Вълк.
- А след това - продължи да обяснява котакът. - Ще ни пишат, че търсим "пас".
- Ще ни запишат в запас - отново му суфлира вълкът.
- Точно така - плесна с лапи Ко, после озадачено сбърчи нос: - А аз не казах ли същото?
- Почти - сви рамене Но Щен Вълк. - Почти...
---
- Леле! - хвана се за главата Но Щен Вълк. - Обрали са ни!
- Така ли?! - учудено се огледа Гар Ван. - Не личи да липсва нещо.
- Взели са ми билета от лотарията! - оплака се вълкът.
- Билетът от лотарията ли?! - вдигна вежда сенчестата. - Но нали не спечелихме нищо от него?!
- Е да... - сви рамене Вълк. - Обаче аз съм стар, а старите хора обичат да си пазят разни ненужни неща...
- Стар ли?! - озъби се Гар Ван. - Нито си стар, нито човек, а като те заритам...
...
- Малко наляво... още малко... сега нагоре... Не! Другото нагоре!
- Какво?! - възкликна Сянка. - Колко нагорета има?!
- Знам ли... - сви рамене Ко Та Рак.
- Не може ли просто да го заковем тук? - попита сянката, който вече трудно балансираше на стълбата.
- Не може! - отсече котакът. - Така ще е по лесния начин, а нали знаеш какво казват за лесния начин?
- Не знам - сви рамене и Сянка. - Какво казват за лесния начин?
- Бих ти казал - махна с лапа Ко. - Обаче това ще е по лесния начин, а нали знаеш какво казват за лесния начин... Премести го още малко наляво.
- Ааа! - писна сянката и тупна от стълбата.
...
- Бъррр!!! - недоволно изпръхтя Но Щен Вълк. - Защо в сладоледа ми има кости?!?!
- Защото е с риба...
- Сладолед с риба?! - озадачено размърда вежди вълкът. - Ама защо...?
- Как така "защо"? - небрежно сви рамене другият. - Ако не желаеш риба в сладоледа си, не си поръчвай от котешкото меню...
...
- Хей! - подвикна кръчмарката и за по-сигурно стисна здраво дръжката на метлата, с която тъкмо помиташе пода. - Кой си ти?
- Аз съм Шира - гордо се изпъчи обитателят на шестия пръстен и тръгна да влиза.
- Къш! Марш оттук! - неочаквано войнствено размаха метлата стопанката. - Знам ви аз вас... Ширавите!!!
Стреснатият представител на котешкия род едва смогна да се отърве от метлосване, а сетне от безопасно разстояние измърмори под нос:
- Добре де, можеше направо да си каже, че в това заведение страдат от междувидова дискриминация, а не направо с метлата! - малко по-късно и по-далече Шира озадачено размърда вежди: - Какво ли искаше да каже с това "Ширави"?! - обаче го домързя да се връща да пита, а и не се знае дали нямаше да му отговорят с метлосване.
...
- Оф! - въздъхна Ко Та Рак. - Някой ми е задигнал панталона!
- Хъм - сънено изсумтя Но Щен Вълк. - Ти нямаш панталони.
- Е, нали и аз това казвам - с усмивка сви рамене котакът. - Няма ми ги, някой ги е взел...
- Оффф - въздъхна и вълкът. - Кога ли ще престана да ти се връзвам...?
---
- Но? - въпросително подвикна Сянка.
- Да? - отзова се вълкът.
- Ти ли си?* - попита сянката.
- Имаш ли огледалце? - отговори му с въпрос Но Щен Вълк.
- Заповядай - връчи му след кратко ровичкане по джобовете си едно малко огледало Сянка. - За какво ти е?
- Хъм - изхъмка вълкът, докато съсредоточено разглеждаше отражението на муцуната си. - Проверявам дали случайно някой друг да не е станал от леглото ми тази сутрин... но не, аз съм си. Кажи сега?
- Хъм - изхъмка на свой ред сянката, докато си прибираше огледалото. - Забравих...
------------
* Макар че Сянка бе един сравнително интелигентен индивид, той въпреки това не беше имунизиран срещу задаване на идиотски въпроси.
---
- Но! - възкликна Ко Та Рак. - Какво правиш?!
- Джогинг - лаконично отговори вълкът.
- Виждам - махна с лапа котакът. - Имам предвид защо... от кога...?
- А'м'че аз редовно си тичкам сутрин - сви рамене Но Щен Вълк. - Обаче ти никога не си ставал достатъчно рано, за да ме видиш.
- Ахааа - проточи Ко. - А защо тичаш?
- Как така "защо"?! - искрено се изуми Вълк. - Защото ме мързи естествено... - и продължи с кроса си.
- Защото го мързи ли каза?! - облещи се Ко Та Рак след отдалечаващата се опашка на приятеля си и за всеки случай реши да отиде да си измие ушите.
© Стоян Вихронрав All rights reserved.