Лена пристъпи прага на квартирата и се огледа. Очакваше всичко друго, но не и това — съвсем обикновен интериор. Розови тапети, красиви мебели… нямаше ни една висяща малка глава, ни една заклана кокошка, ни една вуду кукла… крайно време е да спре мексиканските сериали.
— Мадам Сичиха, тук ли сте?
— Да, очаквах те — от ъгъла изникна жена на около петдесет, петдесет и нещо. Напълно нормална, между другото, с изрусената си коса, нарисувани вежди и пеньоар на слънчогледи.
— Чух, че сте една от най-добрите гадателки в града, та…
— Не ме сравнявай с ония шарлатани! Аз не съм гадателка. О, неее — аз съм нещо много повече. Ела, скъпа! — заклати напред-назад пълничък пръст, с дълъг нокът, лакиран в ярко оранжево.
Настаниха се на пъстър диван, зад стъклена масичка и се втренчиха една в друга. Лена нацупи червените си устнички, почеса се там дето не я сърби, въздъхна шумно и заговори:
— И така, колко Ви е тарифата? Как стават нещата? На таро ли ще ми гледате? Какво?
— Казах, че не съм като ония др ...