I
Влакът набираше скорост и с всяка изминала секунда, селото на Христина ставаше по- малко, докато накрая съвсем се изгуби от погледа и. Нямаше връщане назад. Нямаше и при кой да се върне. Предния ден, погребаха майка и, и само спомена за това, напълни красивите и изумрудени очи със сълзи. Сега сестра и, Неда я отвеждаше с нея в столицата, където работеше от няколко години. По-голямата сестра си беше намерила работа в голяма консервена фабрика преди близо година и успяваше да плаща наема на малката стаичка, да се храни, и да заделя някой лев и за сестричката и майка си. Когато получи телеграма, че майка и е тежко болна, Неда пристигна още на другия ден, но уви – възрастната жена, беше издъхнала през нощта. Двете с Христина погребаха майка си, събраха багажа на младото момиче и сутринта се качиха на влака за столицата. Христина, никога не беше излизала от селото и се чувстваше неспокойна и уплашена. Сякаш усетила страха и нейната сестра стисна ръката и, като и се усмихна окуражаващо.
Дв ...