Изцеление
Трима. За триъгълник. А по средата огън.
И не молби за живот и съществуване. А изцеление.
В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото на Онова, което бе създало отворения сюжет. Лицемерие. Ненавист. Отровни думи. Злоба...
Определенията, които подтикнаха децата да посягат на най-свидното си. Родители да хулят ближния. Непознати да се бият до кръв. Легендата за началото се омърси. Зачеркна. Любовта стана сива. И само безмълвните и гърчещи се души й издигнаха паметник. В мислите си.
Шепот, докосващ пустите земи.
И греховете се нуждаят от прегръдка...
Сухи полета. Мрачни гори, понесли омразата и посели пепелта. Да жули до костите на Майката природа! Утихнали тъмни води. Раждащи митични и непознати същества. Задушаващ въздух. Поел мъртвото, оставил го незаровено. Киснещо в очите на Създателя.
Стотици плачещи писма мият изровените улици. Ридания. От стара жена със сини очи. Докосват възмутеното небе.
Няма вече Живот. Тук ли си? Сега виждаш ли ни...
Няма вече Добро. Трябваш ни! Гледаш ли ни...
Няма вече Любов. Провалихме се.
Възнагради ни с изцеление...
Моят къс слово от проекта chicklit365!
Радвам се, че съм част от ярките 365 жени писатели, боравещи със силата на нашия език!
За мен е чест!
02.12.2019
http://chicklit365.com/2019/12/02/adelinadoycheva/
© А.Д. All rights reserved.
