Изцепки от сътворението

                                             „В началото бе слово"

Беля си хванах с този експеримент. Харно си мислех отначало: правя звездите и планетите да има нещо шарено  вечер, та като си легна да ми блещука по небето докато заспя, но кой ме дявол караше освен дребната фауна да заселя земята и с хора, нямам представа. Някаква реклама май беше или предаване от типа на Биг-Брадърс, дето онзи мушморок - нечестивия - все ги пуска по телевизията да дразни поповете и старите моми. Смрадливо мекере. Чакай - казвам си - да го изваям тоя Адам по свой образ и подобие и да му вдъхна душа, та да има с кого да си побъбря като седна на масата да пия една ракия. Ми то материалът ли беше кофти - уж качествена кал, внос от Китай, от която китайците правят грънци и бърдуци - духът ли беше нещо издухан от махмурлука след снощния запой, така и не разбрах, но тоя Адам се оказа калпаво копеле  и за нула време ми скъса нервите с разни прищевки. Рече ми по едно време:  „Искам пъп! Искам, та искам!" Видял по телевизията някакво рекламно шоу за бикини ли, за монокини ли, кой знае, харесали му голите пъпове и се затръшка.

- За какво ти е този пъп, бе пич; нали си първият човек и на дискусията на светите отци от Римокатолическата църква, някои доказваха, че нямаш? Сума време се караха за някакъв си пъп.

- Майната им на светите отци, искам пъп!

- Е добре де, те ти пъп щом искаш; мирясвай сега, че ми се отщя и компанията ти и ракията!

Да, ама не миряса.

- Искам Ева - казва - дай ми сега една Ева!

- Каква Ева искаш, бе момче! Ти луд ли си да си разваляш рахата?

- Искам я, та я искам! Дай ми я!

Скучно му било, тъжно му било, че няма кой да го ядосва. Сега и сватовник трябва да му стана. Ама аз знам кой му пусна тая муха в главата. Само онзи рогатият ги върши тия работи и някой ден, ако го мярна тъдява, ще му счупя рогата. Показва му разни картинки, разни порно сайтове с голи гаджета и това младото  пощръкляло. Ами сега? Е няма как, докарах си белята и сега ще я сърбам тая попара. Гледам рекламата - те все едни засукани мацки; чак на мене ми потекоха лигите, харесах едно и си викам: „Е те това е".

И се захванах да я изкусурявам, ама се бях нацепил здравата предишната вечер с някакъв ментак - сатаната откраднал технологията  от един български бизнесмен - цар Киро, та цял еон после оригвах на кърлънгъч и виждах двойни образи; нещо бях предозирал  или забравил и тая Ева хептен ме побърка. То другото излезе дип добре; всичко си има момичето от горе до долу, като я погледнах, ми се врътнаха чивиите, ако че съм на стотина еона, също оня перко Пигмалион, дето изваял голи грациите на собствената си фантазия и взел че се влюбил в творението си. Много харна си е тази Ева, само дето поради махмурлука съм пропуснал  да и налея нещо в главата и колчем мине покрай Адам, веднага почва да се разсъблича; хич не и пука дали е зима или лете, тя е все гола. „Чакай - викам и - ма щерко, къде си хукнала посред зима с гол кръст, ще ти настинат или бъбреците, или яйчниците; язък  за хубавия ти задник!"

- Ами то - казва - сега така е модерно.

И запремята кълки към Адам; докато не му пробута оная червива ябълка, не миряса и туй - то. Какво да правя; тя стана ква стана, ами чакай поне да ги оженя, та да кандисат. Отделих ги в друга квартира спокойно да си създават потомство и да не ми се мотаят наоколо я пари да искат за джинси, я да им забавлявам хлапетата, докато  скитат по дискотеките. А онези празноглавци - християните - веднага ревнаха, че съм ги бил прогонил от рая, щото съм бил много сърдит, дето се изчукали без мое разрешение и други такива глупости. Хем ме изкарват много благ и всеопрощаващ, хем някакъв изверг, който непрекъснато се чуди за какво да се заяде с хората. Рай, та рай! Вятър работа. Къде го виждат тоя рай хич нямам представа, ама попът лъже бабичките като дърт циганин. Приятно било, прохладно било, нямало сълзи и страдания; имало само цветни градини, плодни градини, танцуващи ангелчета и други подобни дивотии.

Има грънци. Това да не е като едно време, когато всички ме слушаха; хич даже вече не ми цепят басма. Гледам - свети Петър надзирателят - все пиян лежи на пейката пред райските двери, ключовете му захвърлени на една страна, ореолът му на друга, грешниците си влизат и излизат спокойно като в публичен дом; няма низвергнати, няма страшен съд; градините изсъхнали, плодовете изгнили, а ангелите пушат марихуана и праскат кючеци в бара. Домъкнаха се и едни политици - разни вождове и слуги на народа; преди развяваха червени знамена, после сини, а сега май пембени или шарени; кой ги знае какви са вече; станах далтонист от тези техните знамена.

- Свети Петре, вземи поне маркуча и полей градинките, бе човек!

- Виж сега - фъфли той и ме гледа с премрежен поглед - на мен не ми е това работата. Тук всичко е строго специализирано. Аз държа ключовете и късам билетите за рая, а градинките ги полива свети Илия. Ама и той напоследък повече в бара кисне и се сеща за градинките, когато му свършат парите.

Мисля, мисля - тя умряла работа е този рай. Разни хитреци се въртят наоколо, пишат се праведници и държат проповеди пред простолюдието, докато им оскубят парите, после - право в бара; пият на поразия и потупват ангелите по дупетата.

А свети Петър хърка пиян. Няма да я бъде тая работа.

Подарих им една хубава планета в съзвездието Кентавър - Гея се казва - заселих ги там и ги благослових:  „Обичайте се, размножавайте се!"

Добре, ама те само се размножават без да се обичат и плъзнаха като хлебарки наоколо. За нула време осраха цялата планета - направиха ме за резил. Още в самото начало се народиха едни тъпанари и започнаха да се колят помежду си. Дори онзи дърт изкуфялник  Аврам за една бройка щеше да заколи собствения си син, щото сънувал, че аз така съм поискал. Добре че минах тогава от там, та го мярнах и се развиках. Като нищо щеше да зяноса момчето тоя загубеняк. И не само той; на всички са им празни кратуните. Ами Кайн не закла ли брат си от завист? Ами оня лудият Исус Навин не изкла ли населението на цял град, щото хората се любели и веселили. Неморално било. Тъпо копеле! Ами Мойсей не съсипа ли сума градове в Ханаан? И на всичко отгоре оня пиянгурин свети Петър да вземе да ги пусне тия разбойници в рая.

- Що бе, човек, ти имаш ли акъл!

- Ами наши хора са - кай - Християните много ги тачат; застъпи се и самият римски Папа.

Пълен въздухар. Иди му обяснявай, че и Папата е същата китка мамина. Присвоил си е моите пълномощия и ме прави за смях пред целия свят. „Бог така нареди". И онези наивници мислят, че наистина това съм наредил. Все едно аз съм виновен да обвинят сума народ  в ереси и да ги хвърлят на кладата. Все с Бог се оправдават за щуротиите и маскарлъците. Ама не е удобно да сляза там и да му хвърля пет - шест майни. Току виж ме заловили и ме повели и мен към кладата. Колко му е.

Та все ми се чини, че в този рай са се намърдали най-големите хайдуци.

Затова и предпочетох да им дам  планетата Гея, та белким станат хора.

Е хора не можаха да станат, но се наплодиха милиарди и сега цялата планета е заприличала на бунище. Язък, язък!

Ама аз съм виновен. Нещо не ги изкусурих както трябва; акъл ли не им налях достатъчно, що ли - не знам, но май съм объркал пропорциите и експериментът се скапа. Любете се, множете се, ама се получи нещо, дето и аз не съм го очаквал. Сега хем се мразят, хем се размножават. Чукат се със злоба като някакви печенези  и раждат злобарчета - алчни, нахални, егоисти, гадняри... „Ние - казва - сме хомо сапиенс и планетата е наша." Е ваша, ваша, ама не чак толкова ваша, че да я съсипете хептен.  Напоследък са започнали дори да мутират; гледам все повече изроди се раждат и  пълнят природата с извержения. Не само духовни изроди, каквито е имало винаги, но и физически. Едни съвсем сбъркани мутанти - къде от радиацията, къде от наркотиците. Хомо сапиенс били...

По-добре да бях пуснал неандерталците, поне нямаше толкова да опустошат планетата, но и аз съм си малко суетен. „Нека - казвам си - тези са мой образ и подобие." На ти сега един образ и подобие. Разказаха ми играта набързо. Някои дори се оляха. Почнаха да разправят наляво и надясно, че били божествени, айде холан. Не само  Буда, Мохамед и Христос, но и такива откачалки като Нерон, Калигула, та дори и Джугашвили. И като си помисля, че на последните трима бях взел предварително акъла уж, за да не правят бели, оказа се, че тъкмо затова станаха „божествени". Щото нямат акъл. Явно или аз бъркам в прогнозите си, или сатаната ми погажда мръснишки номера, или хората - тези безценни хомо сапиенс - мой образ и подобие - имат някакво инфантилно предпочитание към щураците и игнорират  всеки, който е запазил някакви наченки на разум в главата си, защото дори и на парламентарни, както и на местни избори издигат най-сбърканите индивиди, а после реват, че избраниците им не ги бръснели за слива, ограбвали ги и ги  избивали. Ами така ще е като ви са празни кратуните.

- Вий кои сте бре?- викам на едни пишман богомолци, дето непрекъснато клечат тъдява и врънкат за разни услуги: на един парите му не стигали, на друг кравата му умряла, на трети жена му се разгонила, четвърти иска да става кмет и т.н.

- Ами ние сме българи.

- Българи ли? Хм.

 Чеша се по врата и се напъвам да си припомня нещо. Кои бяха тези българи? Мисля, мисля... Аха сетих се.

- Вие да не сте ония от племето на Христо Стоичков и нане Вуте?

- Същите сме.

- И какво ви носи насам?

- Значи, дошли сме да те уведомим, че ще внесем корекция в библията - говори един от тях, явно шеф на групата с брадичка и бирено шкембенце.

Гледам ги и им се чудя на акъла. Да коригират библията?! Абсолютна щуротия.

- Вижте какво - говоря им бащински, дано им просветне нещо в кратуните - тя тази библия така са я объркали нейните създатели, че нито аз, нито сатаната може да я оправи, та вие ли.

- Става въпрос за друго - обясни онзи - значи, никак не е вярно това, че Адам и Ева са първите  хора.

- А кое е вярно?- изумявам се аз.

- Доказано е от Владимир Ц., че първите хора на тая планета са били прабългарите.

- Чакай, чакай, чакай! - шашнах се аз - Какви ги разправяш. Та аз собственоръчно създадох Адам и Ева, а преди тях нямаше никой; турих им органи за размножаване и им вдъхнах душа.

- Ц. Явно имаш перде на очите, приятелю. Още преди Адам тъдява е имало прабългари и не си забелязал. Но авторът все едно е бил там.

- Ама тя тая работа трябва да се докаже научно. Не може току така да се пускат разни легенди и да се твърди, че са истини - реагирах остро аз - Вие на мен ли ще вярвате или на разни чукундури.

- Точно така - чукундури!- обади се един брадат индивид от групата с кръвясал поглед и оръфани дънки.- Писано е. Има един почти библейски текст от Свети Радой Ралин:

                                          „Срещнали се на полянка

                                             прабългарин и славянка.

                                             Вади, тури, вади, тури -

                                             народили чукундури."

- И какво от това ?- облещих се аз.

- Как какво. Значи става въпрос за очевидни неща. Те тези чукундури, както и ти потвърди, ги е имало още по-отдавна, а по Адамово време вече са били широко разпространени. И Адам, дето излапал онази червива киселица, и синът му Кайн, дето заклал брат си от завист, и още много. Наличието на чукундури се обяснява с наличието на прабългари. Като две и две.

Спомних си за онова тъпото селянче, дето наръга брат си от глупост и злоба, ама хич си нямах представа, че може да има нещо общо с прабългарите.

- Има логика - съгласих се аз - но все пак доказателствата са недостатъчни и няма да издържат на елементарна проверка. Не може от едни чукундури да се изведе строга научна теория. Разполагате ли с достатъчно артефакти?

- Разполагаме, разбира се - потвърди онзи - барем осем милиона артефакти.

- Чакай, чакай! Тук става въпрос за археология: скелети, инструменти, строежи, надписи, архитектура, културни слоеве...

- Но то не е нужно. Библията да не е писана на базата на научни доказателства. Всеки библейски хахо си е съчинявал легенди както си иска. В случая имаме поне един непоклатим аргумент: чукундури.

- Ама стига, моля ти се, с тези чукундури! - нервирах се аз - Този вашият светия Радой Ралин е поет и си е послужил със символика. Те поетите са все такива - малко изперкали.

- Откъде знаеш, че са изперкали?

- Ами нали досиетата им са при мен - цяла камара. Гледам, гледам - няма съмнение - или са луди, или пияни. Та Радой щеше ли да си подари автомобила на държавата, ако беше в ред?

- Не на държавата, а на пансион за сираци.

- И каква е разликата? Ти да не би да си въобразяваш, че този автомобил го ползват възпитаниците на пансиона? Ползват го разни чиновници и шефове от администрацията. Това е истината. Ама той искаше да му дадем ореол на светия и се изхвърли на високо. Е, добре - дадохме му ореола и сега е в рая. Само че вече му омръзна там под дебелите сенки и налита да върви в кръчмата при неговите хора - онези откачалки: Пеньо Пенев, Добромир Тонев, Чарлз Буковски, Висоцки и другите - няма да ги изброявам всички.

- Момент, момент - възрази онзи - нека се върнем към проблема с библията и прабългарите.

- Ама ти какво искаш, бре момче! Да не би сега да вземеш да твърдиш, че библията е написана от прабългари?

- Най-малкото е преписана от по-стари прабългарски текстове. По-късно еврейските свещеници са я преиначили, редактирали и нагласили в услуга на собствения им бог Йехова. Тя затова е и толкова объркана.

- Какво, какво!?

- То е очевидно. Дори да вземем тази забележителна фраза от стария завет, веднага ще се изясни, че има прабългарски произход: „В началото бе словото". И тогава, и сега това е типично най-вече и преди всичко за българите. Те са предимно хора на словото, а не на делото. Ако се наложи да свършат някоя работа, се събират и започват да умуват как да не я свършат. И обикновено успяват. Дори самият Вуте в своята знаменателна изповед доверява: „Ако е много спешна, друг ще я свърши. Ако не я свърши, значи не е толкова спешна".

- Безспорно забележителна логика. Значи в този ред на мислене излиза, че всичко онова, което не е свършено, е дело на българите.

- Именно. И това е едно от сигурните доказателства, че те са живели тук и там; липсата на документи, артифакти, културни слоеве и други означава, че именно прабългарите са осигурили тази липса.

- Наистина съкрушителни доказателства - съгласих се аз.

- Виж сега - продължи онзи - хайде да не усложняваме нещата. Аз ти цитирам самата библия. Ето словото божие: „Тръни и бодили да ражда земята ти, при все, че твоя храна са плодовете на тази земя!" Ако не вярваш иди сега в България и погледни нивите. Само тръни и само бодили. Ако и това не е доказателство, здраве му кажи.

- Доказателство за какво?

- Как за какво? Доказателство за това, че и преди, и сега тук живеят българи и още преди Адам са сеели и жънели тръни и бодили. Ти сам го каза.

- Чакай малко! Аз не помня да съм говорил такива шантави работи, колкото и да съм бил пиян. Те евреите си ги измислят. Но дори и да съм бил ядосан за нещо, съм имал предвид конкретно Адам, а не прабългарите.

- Фактът, че тези заклинания са се стоварили не само върху Адам, но и върху всички българи означава най-малко две неща: Първо, че Адам също е от прабългарски произход и второ, че Ева му е пробутвала червиви ябълки, защото хубавите ги е давала на някой друг. Познай на кого!

- На кого?

- Естествено, на Минчо. Има там един бележит български поет.

- А стига бе!- ревнах аз разярен в своя божи гняв, че се опитват да ме изпързалят и да ми отнемат авторското право - Сега вече ви разкатах мамата! Този Адам и тази Ева съм ги създал само аз и само с тези две ръце. Имам издадени патенти лично от Римския Папа, също и от Цариградския Патриарх; платил съм си данъците на държавата и никой не може да ме барне. Айде чупка!

- Не се гневи, бе дядка!- потупа ме окуражително онзи по рамото, все едно не съм Господ Бог, а някакво сенилно старче от пансиона Свети Василий - Ти нищо не губиш; напротив, този факт доказва валидността на една нова теория, създадена от българските учени. Тя отдавна има значителен брой привърженици в България .

- Що за глупост! Каква нова теория?!

- Тази, че ти също си от прабългарски произход. Излезе указ на президента, съгласно който ти се дава българско гражданство. Честито!

- !?.

      Р