Първа глава
Зад един голям дървен прозорец, на канапето седеше Катя. Отново беше замислена и неспокойна. До вчера беше толкова щастлива и не знаеше как да изкаже радостта си, а сега бе подтисната и тъжна. От очите ù се прокрадваха сълзи. Те се опитваха да надделеят, но тя все пак ги спираше. Седеше сама в малката си стаичка и го чакаше. Чакаше Него! Единственият човек, който я правеше истински щастлива. Гледаше навън, но не го намираше. Следеше всеки минувач, но него го нямаше. Беше убедена, че повече няма да се появи. Той ù бе ядосан. Макар да ù беше обещал, че винаги ще е до нея , къде беше сега, когато имаше толкова голяма нужда от него. Баща ù беше пияница и днес отново я беше ударил. Крещеше ù постоянно и я обиждаше. Майка ù пък не се прибираше – не мислеше много за нея. Единственият човек, който я задържаше да остане в тази къща, беше баба ù. Тя беше много болна и беше в инвалидна количка. Катя знаеше, че ако я остави, никой нямаше да се грижи за нея. Баба ù я обичаше – винаги ù ...