Feb 18, 2010, 2:55 PM

Изходът или възхвала на Златния храм - VIII. (роман) 

  Prose » Novels
848 0 3
4 min reading
Вълевски се е върнал от Гърция. Както ви казах в началото, той беше единственият човек от общежитието, с който поддържахме що-годе нормални човешки отношения. В момента минавах покрай една кръчма и чувам, че някой ме вика по име, обръщам се - Вълевски.
- Бегом! - маха с ръка той като ме видя от другата страна на улицата. Минавам от другата страна на тротоара и се здрависваме енергично. Пренасяме се в кръчмата, за да полеем събитието. Вълевски носи на масата бутилка водка и луканка за мезе , а за мен фъстъци. И както казват руские люди: поехали! Наливам догоре една водна чаша. Времето минава; чашите дрънчат по масата. Появяват се нови лица, които не познавам, явно подушиха кьорсофра, нали Вълевски е платец на сбирката, държаха се с с него като с кинозвезда, той обича да го четкат и поръчва ли, поръчва...
Мъртво пиян се прибирам горе в общежитието. Нямам идея как съм си влязъл в стаята. Луда работа. На другия ден се събуждам чак към обяд. Гони ме отвратителен махмурлук. За кой ли път се ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валесион Валесион All rights reserved.

Random works
: ??:??