Човечеството преодоля опасността да стане роб на нечовешкото. На Изкуствения интелект.

Много фантазьори, пророци, анализатори предупреждаваха за риска от попадането под робството на машинното мислене. Обаче, хората сковаха Изкуствения интелект с маса закони /трите за роботите, измислени от древния фантазьор Азимов, бяха само част от огромния Кодекс на разумната машина/ и така настъпи мир на планетата.

Методът беше стар, измислен от човека още когато е опитомявал зверовете. Така край пещерата са пасли на въженца говеда, кози, овце, които по-късно се цивилизоват и послушно се обединяват по стада. Като примките са заменени от навици, инстинкт и идеологии…

До тях на верига изпълняваха служебните си задължения кучетата. Което, впрочем, цивилизаторите развиха и охраняваха цивилизованите чрез опитомени охранители от всякакви служби за сигурност. Та даже замениха веригите със закони и заплати.

Както и да е, светът си вървеше по кривата права и се развиваше.

Изкуственият интелект служеше на хората. Нпример, в машините влагаха приемащи сигвалите му апарати и така всичко в производството ставаше синхронно.

Синхронно работеха и роботите – чистачи, метачи, портиери, градинари, сеячи, жътвари, пастири…

Ще попитате – а самият Изкуствен интелект  с какво се занимаваше? Сигурно планираше, предвиждаше, ръководеше…

Да, бе…

Ще остави човекът някаква си дрънчаща машинария да му казва какво да прави, че и как…

Изкуственият интелект беше добре блокиран на нисшите нива на труда. Виж – важното: ръковостствоте… Ами то си е за хората. За родените началници, за стоящите над някаква си техника…

Работата, знаеше си човечеството от предпещерния период още, е за простите. Умните са зад бюрата, под табелките, пред камерите и микрофоните…

А какво е мнението на извънземните за колегите им от малката планета?

Не знаем… Идват разни, кацат, оглеждат, срещат се с началствата и си заминават, мърморейки нещо за „Ум патки пасе…“