Изкуственият интелект на служба
Човечеството преодоля опасността да стане роб на нечовешкото. На Изкуствения интелект.
Много фантазьори, пророци, анализатори предупреждаваха за риска от попадането под робството на машинното мислене. Обаче, хората сковаха Изкуствения интелект с маса закони /трите за роботите, измислени от древния фантазьор Азимов, бяха само част от огромния Кодекс на разумната машина/ и така настъпи мир на планетата.
Методът беше стар, измислен от човека още когато е опитомявал зверовете. Така край пещерата са пасли на въженца говеда, кози, овце, които по-късно се цивилизоват и послушно се обединяват по стада. Като примките са заменени от навици, инстинкт и идеологии…
До тях на верига изпълняваха служебните си задължения кучетата. Което, впрочем, цивилизаторите развиха и охраняваха цивилизованите чрез опитомени охранители от всякакви служби за сигурност. Та даже замениха веригите със закони и заплати.
Както и да е, светът си вървеше по кривата права и се развиваше.
Изкуственият интелект служеше на хората. Нпример, в машините влагаха приемащи сигвалите му апарати и така всичко в производството ставаше синхронно.
Синхронно работеха и роботите – чистачи, метачи, портиери, градинари, сеячи, жътвари, пастири…
Ще попитате – а самият Изкуствен интелект с какво се занимаваше? Сигурно планираше, предвиждаше, ръководеше…
Да, бе…
Ще остави човекът някаква си дрънчаща машинария да му казва какво да прави, че и как…
Изкуственият интелект беше добре блокиран на нисшите нива на труда. Виж – важното: ръковостствоте… Ами то си е за хората. За родените началници, за стоящите над някаква си техника…
Работата, знаеше си човечеството от предпещерния период още, е за простите. Умните са зад бюрата, под табелките, пред камерите и микрофоните…
А какво е мнението на извънземните за колегите им от малката планета?
Не знаем… Идват разни, кацат, оглеждат, срещат се с началствата и си заминават, мърморейки нещо за „Ум патки пасе…“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
