Анета
Есента е сезонът на увереността. Тя е преодоляла припряността на пролетта да ражда нов живот и да започва всичко от начало. Есента е утолила жаждата на лятото, породена от обречената му борба да задържи слънцето. Тя, обаче, е далеч от зимата, потънала в измамно спокойствие, но трепереща под заканителния вой на ледения вятър. Есента е топла, но не гореща; пъстра, но не шарена; дъждовна, но не сълзлива; мъглива, но не зловеща. Само хората, които живеят в хармония със себе си, приличат на есента.
Анета беше такъв човек. Тя никога не се оплакваше и никога не мечтаеше. Пленяваше със спокойната си усмивка и беше готова да изслуша всеки. Не се вживяваше в чуждата история, но големите ù кафяви очи бяха толкова топли, че обещаваха сигурност, от която се нуждаеха неспокойните духове.
Когато Кирил срещна Анета, той беше написал много стихове, в които умираше и се раждаше отново в нови, по-добри светове. Ръцете му вплитаха пръсти една в друга, сякаш да задържат мислите, които минаваха през г ...