Изхвърчало писмо
Скъпи Господин Тролков,
Зимата прави плахи опити – ту влиза, ту излиза, а туй писмо отпреди миналата се плюнчи. А миналата си беше зима. Замръзнаха веригите на пощенската кола и писмото се вкочаняса. И както се случва в живота – забравиш ли да си свършиш работата, един ден тя те намира и те довършва! Моля ви се, недейте така. Това е дребна платформа за иначе колосални творчески натури. Скромни и вдъхновени. От сутрин до мрак. Но разгонената истина е, че няма безплатно лечение. Разголена. Извинявам се. Думи са – и те не са безгрешни. А безпощадна е лъжата, че вие страдате. Страдат те. Затуй и така дращят настървено, а вие идвате, хопа-тропа – аз съм и истината, и пътя! Моля ви се! Три художнички пропяха. И двама прописаха фотожурнализъм по преживяно. И кой плаща сега? – Изкуството, разбира се! Веднага му се отразява на смисъла. То изкуство без смисъл може, но закъде е смисълът без изкуство! Ето например Тинка съвсем коректно е влязла в уикенда на лирическата героиня:
„Над гърбавия ден прелитат птици, а ти си се вторачил в две корици,
докато аз безропотно ти точа пици, ти - на дивана с бира по терлици!“
Обаче след вашия удушаващо прецизен анализ, терлиците станаха чепици, пиците станаха мекици, кориците – лъвици, а птиците – паници! Осиротя красивата домашна романтика. И сега какво? Ошкурена проза, която те напира да грабнеш тигана и да му изправиш гърбицата на тоя ден:
„След гърбавия ден като паници очите си вторачил в три лъвици
на телевизора, а аз въртя мекици и лъскам старите чепици!“
Моля ви се, недейте така! Коя любов не изисква жертви, но с мекиците положението открито върви към тендовагинит! Да не говорим, че цяло движение се затри. Отново Тинка ми идва насреща за цитат:
„Вървя си по асфалта и виждам внезапна светлина (светнало й е!). После светлината изчезва и аз продължавам да вървя (браво, движението е толкова важно в днешно време!). Много е хубаво да вървиш, когато знаеш, че не си се отклонил от шосето (директивно отвсякъде!).“
Върви си жената. Проблем има ли? Няма! А вие – не, та не! Да върви, ама не по шосето. Недейте така – ами ако се изгуби в гората? Наблизо има и ракитак. Едно подхлъзване и край! Ааааааа, вие ще я придружавате. Ааааааа... Тя била сама. И затуй да ходи в гората. Сама! Забравих, с вас. Това е тооооолкова сериозно....! Я ви срещне някой, я не. Я носи ракия, я не. Я почерпи, я не... С две думи – всичкото е на тотализатор! А по асфалта е съвсем друга работата. Па качи те некой, па извози те, ... културна работа. Те таксита тук не минават, но като се обадиш и речеш до Северния полюс и надушват кръв през слушалката. А после си видял и Южния.
Критикувайте, критикувайте, еее, т‘ва да е. Но моля ви – докато луната мине през вашите съзвездия и то станало по икиндия! Думи са това – душа носят! Моля ви се, разпиляхте ги от разтягане, а то лепне и се къса като великденско тесто. Протри се и душата читателска, че не може и не може да си кажете, там каквото сте си решили. Недейте така! Ние се спукваме да изтворим всичко дето фърчи, а вие само едни и същи имена дъвчите. Чиста реклама! Дъвчайте разнообрано. Какво им е на тези, които не стават. Те не заслужават ли да им светне и на тях малко пред очите, ама-ха! Името си не пиша. На днешно време по първата буква ти вадят хороскопа от времето на инките до Христофор Колумб. Току-виж, с тая добронамерена прозорливост, може и бъдещето да довтаса. И тогава? Къде отиде тайното послание на духа, а?!
… Затвори и ти тая врата, Туркензев – изфръ́каха сите ли́сти. После въздушното направление било сгрешено. За кога пак да се напиням, то и пощальонката не минава в неделя.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
. Развалиха ги тия дъвки, Роси, а навремето какви балони ставаха от тях, а 
