Излишните
Винаги съм знаел, че хората са напълно излишни, с изключение на шепа Избраници. Вероятно ще ме счетете за мизантроп и ще си помислите, че съм напълно превъртял. Но преди да ме осъдите в мислите си, е добре да се концентрирате малко по-прецизно върху фактите. А те свидетелстват, че преобладаващата част от човеците са консуматори. Ще перифразирам тук моят скъп приятел Владислав Недялков и ще кажа, че в техния житейски път се открояват точно 3 фази:
Фаза 1: Живеят, за да консумират.
Фаза 2: Консумират, за да живеят.
Фаза 3: Консумират, за да умрат.
И си задавам въпроса: Доколко смислена е изобщо човешката еволюция? Защото нейната крайна цел е да задоволява все повече и повече глада за консумация на ненаситните човешки същества. Консумация стигаща до един перверзен апогей. Томас Робърт Малтус лансира своята нашумяла доктрина за обречеността на човечеството, чиято сърцевина вкратце се базира на факта, че средствата за съществуване нарастват в аритметична прогресия, докато човешката популация нараства в геометрична прогресия с частно по-голямо от 1. Аз не бих се съгласил с Малтус, защото неговата визия се базира на остарели възгледи. Ще кажа само, че истинската гибел на човешкия род е заложена, като бомба със закъснител, в неговата консумативна същност. Или казано с думите на Лао Дзъ - "ако искаш да унищожиш нещо, докарай го до процъфтяване." Безмилостното убиване на невинни животни - свине, телета и агнета, често бива оправдавано по един наистина йезуитски начин, прокламиращ това убийство като висша форма на хуманност. Мотивацията на тези йезуити е, че ние нямаше да отглеждаме толкова много животни, ако не отиваха под ножа. Значи хората са истински благодетели на свинете, телетата и агнетата, а убийството им е проява на висш хуманизъм, защото иначе не би имало причина тези животни да живеят при толкова висока численост. Но идва ред и на човешкия род да бъде подложен на аналогичен хуманизъм. Както пишеше Федерико Гарсия Лорка в една своя поема - "под умноженията - патешка кръв", "под деленията - патешка кръв". И описаното от Алеко Константинов, в пътеписа му "До Чикаго и назад", за кланиците, всява в душата на всеки непокварен човек безпристрастен ужас! Това ми припомня думите на Йоан от неговия Апокалипсис, когато задава въпроса си на Всевишния - докога ще търпи всичко това, за да получи отговора - докато не се попълни числото на мъчениците. Лично аз мисля, че това число е вече попълнено, макар че тук мъчениците са не хора, а безмилостно избиваните животни. Някак все още не си даваме сметка, че Екзекуторът на човешкия род, ще дойде от самите човешки изобретения. Днес можем да го провидим в Изкуствения интелект. Именно този Интелект напълно ще обезсмисли дори онази изтъняла до край част от човешкия род, заради която този род все още съществува. И тогава тежко и горко на съответните съвременници! Но никога не трябва да забравяме, че вълната на Възмездието ще дойде неслучайно, а като резултат от усилената деятелност на консуматорите!
© Младен Мисана All rights reserved.
