Измерението
Отново уморен. Взе скицника и кутията с моливи, сипа си чаша уиски и седна на дивана. Отпи първата глътка, която пое горяща към стомаха му.
Започна да рисува. Бързо и уверено без много излишни щрихи. След малко на листа бе Кръстът и разпънатият Христос.
Отново вдигна чашата. Направи една точка до рисунката. След това линия и друга перпендикулярна на нея и една вертикална. Сякаш тялото и кръстът добиха обем.
Преглътна и алкохолът изгори устата му.
Погледна часовника. Секундната стрелка бавно пълзеше по циферблата. Присви очи, загледан в рисунката.
... Беше бебенце, малко дете, младеж, работа, семейство... Видя, как бавно се състарява и...
Сложи по една точка в края на всяка линия. Извади листа от папката и започна да го сгъва. Бавно и прецизно, така че всички точки се подредиха в една линия. Сгънатото имаше вид на многостенна, надиплена пирамида.
Поредната глътка.
Линията пулсираше. Завъртя пирамидата и...
... Малко детенце пълзеше към брега на реката. Брегът се срути сред пръски. Махаше неистово, а дробът му се пълнеше с вода.
... Паркът бе тъмен и тайнствен със светещите лампи. Обичаше я до полуда. Единственото създание за него. Наведе се и нежно я целуна. От шамарът ухото му запищя.
... Толкова много народ. Децата пищяха и се щураха из стаята. От кухнята се носеше миризма на зеле. Седеше на дивана пред чаша бира и пакет чипс. Телевизорът светеше в зелено и като мравки се щураха хора гонейки една топка.
Пулсиращата линия на пирамидата бе станала кълбо с безброй линии насочени във всички посоки.
Вдигна чашата и отново отпи със затворени очи.
... Имаше само Светлина. Всепоглъщаща светлина в безкрая. От нея се раждаха звезди, планети ... Черна дупка, която бавно засмукваше създаденото.
... Тътен и от черната дупка излизаше гейзер от светлина. Подреждаха се във всемира звезди, които създаваха звезди...
Отвори очи.
... Безкрайна плоскост от подредени безкрайни вселени, една до друга. Поле на безкрая...
Внимателно разгъна листа с рисунката. Заглади го с ръка.
Всяка точица от нарисувания Христос светеше, като една вселена, а тялото беше съвкупността на безкрайната безкрайност...
Осъзна, кое е истинското измерение на всичко...
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Знаеш ли не мога да приема, че Хигс бозонът е божествената частица, ако ще от ЦЕРН да сътворят и бог в своя ускорител. Просто ще бъде поредното парченце от големия пъзел, в който безкрая е проявата на Истината, която няма материално съществуване.
-
Ами май се връщаме към Хайзенберг и матриците му (!Нобел), ама това май е 30-те на 20 век. Е, не че не е валидно...
Физиката е нещо невероятно. Само това е, което вярвам и на което се моля. Основата на всички основи, Богът на всички богове. Физиката. Хигс-бозонът е само малък слуга... Какво още ни чака... -
Абсолютно сигурен съм, че ще е много хубаво.
Сигурно наблюдаващият влияе, но до толкова, че поставя аз-а си, като център на всичко, но така не може да възприеме безкрая и трептенето на струните, защото всичко се определя от друг и мелодията на трептенето им е всъщност божественото съзвучие. -
Не знам за кой коментар на Безжичен става дума (къде е?), но Вал сигурно знаеш, че съм луд на тема квантова механика. 😍 Винаги съм се чудел как да си представям допълнителните измерения в т.нар “Теория на струните” (не знаех, че така се казва на български) и явно нямах достатъчно въображение да си представя, но ти това, което си измислил, ме отвя! Съвсем сериозно! Измеренията, които не са част от трите + времето винаги са ми били необятни за представяне. Сгънати, скрити… обаче дали фундаметалните частици са “струни” не се знае. Както не се знае и дали наблюдаващият влияе на наблюдаваната квантова система или не… и сигурно още мога да дрънкам. Обаче финалът е това, което в крайна сметка остава наистина след всичките ни опити да си обясним света. Спирам, че дълго нещо написах. Всеки случай, някой ден ше взема да напиша нещо вдъхновено от теорията на Еверет, ама не знам кога и дали 😅😅 пък и ако го направя, надали ще е толкова яко кат това, което ти си създал. Сигурно мойто ще е смешка 😅
-
Вероятно си чела в коментарите ми, че много отдавна съм взел решение да не рисувам, така че ще трябва да се задоволиш с твоите представи.
-
Ще е добре да нарисуваш картината и да я публикуваш, като свързано произведение, защото си представям какво се получава, но то е според моите представи. Кой знае твоите какви са, не мога да сгъна и да видя съвпадат ли
-
Разказът го написах във връзка с коментара на Безжичен за 11 измерение. Ако ви звучи налудно прочетете в комнспектиран вид "Теория на струните", може и в Уикипедия.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
