Липсваш ми, бабо! Чу ли? Не, разбира се, че няма как да ме чуеш. Ти си мъртва. Сякаш беше вчера, когато те видях за последно – студена, стиснала устни завинаги. Спомням си свещите, цветята и как една съседка пъхна вафла в ковчега ти – ей така – да си хапваш по пътя.
Пораснах, бабо. Вече имам мъж до себе си, строим си къща. Следвам съветите ти. Но и без тях, аз пак щях да го уважам и да се разбираме. Не защото ти ме учеше на това, а защото аз го считам за правилно. Научих се да готвя. Странно ми беше, защото бях свикнала да готви мама. Но се справих. Първото ми ястие беше мусака. Справила се бях, щом мъжа ми излапа всичко, което му бях сложила в чинията. Така и не мога да си спомня как правеше онази яхния с чушки. Пробвах няколко пъти, но резултатът беше трагичен. Рових се из интернет, но пак нищо не открих.
Както и да е.
Радвам се, че понякога идваш в сънищата ми. Спомням си първия път, когато те сънувах. Седях на твоето легло и редях пасианс. Ти се появи от някъде и седна до мен. Аз с ...