"Изненади!"
1 min reading
Мислено рисувам идеи и пейзажи. Обичам от всички възможни страни да погледна всяка вероятност и да преценя възможните последствия... Но има неща, за които много е трудно човек да "си направи сметката". От тези необичайни случайности най-много ме е страх... Иначе то в живота изненади и "изненадки" се срещат всякакви и идват така, като гръм от ясно небе... Чак да се чудиш жив ли си или не си, сънуваш ли или си буден. И всичко става за секунди.
Допреди няколко месеца имахме лична кола. Почти две години я кара мъжа ми, без проблем - внимателно, полека и без да се прави на състезател. Но наложи се, продадохме я. И караме вече без кола. Но, случи се, трябваше ни кола под наем.
Имахме неотложна спешна работа. И взехме ние колата (под наем) и си свършихме безаварийно работата. Та след това решихме да си отидем до село. Хем имахме време, хем и кола под ръка. Не ни се налагаше автобуси да гоним... Всичко си беше наред, никой не се оплака от кошмари през нощтта или от измъчващи го предчувствия. Решихме да отиден до сестрата на баба ми. Взех и детето.
Видяхме се с нея, поговорихме си доста, не се бяхме виждали от доста време, така че имаше доста за разказване от дребните житейски тревоги. Тя живееше на 200 метра от нас, но ние в адската жега, а и с детето, как да тръгнем пеша?! Взехме колата и на връщане не щеш ли, не видяхме, че на кръстовището моторист се е задал - възрастен човек. И тръгнахме през кръстовищато с 20 км в час, то там и толкова са много за терена. По едно време от моята страна, където бях си гушнала детето, се чу трясък от падаща машина и колата ни за малко щеше да напусне платното... Погледнахме, човекът беше паднал от мотора, но поради ниската скорост, само лакътят му беше обелен, та той стана и си тръгна най-нормално, а ние погледнахме, че бая се е поогънала вратата на колата. И така сега е на ремонт, ама грешни пари плащаме, грешни, защото не бяха предвидени, като очакван разход.
И така, спестяванията просто свършиха... От утре сме "на мускули". Та, ето я една неочаквана "изненада", от която, Слава Богу, излязохме живи и здрави!!!
Само се моля винаги да е така, а и да няма повече такива "изненади"!!!
Допреди няколко месеца имахме лична кола. Почти две години я кара мъжа ми, без проблем - внимателно, полека и без да се прави на състезател. Но наложи се, продадохме я. И караме вече без кола. Но, случи се, трябваше ни кола под наем.
Имахме неотложна спешна работа. И взехме ние колата (под наем) и си свършихме безаварийно работата. Та след това решихме да си отидем до село. Хем имахме време, хем и кола под ръка. Не ни се налагаше автобуси да гоним... Всичко си беше наред, никой не се оплака от кошмари през нощтта или от измъчващи го предчувствия. Решихме да отиден до сестрата на баба ми. Взех и детето.
Видяхме се с нея, поговорихме си доста, не се бяхме виждали от доста време, така че имаше доста за разказване от дребните житейски тревоги. Тя живееше на 200 метра от нас, но ние в адската жега, а и с детето, как да тръгнем пеша?! Взехме колата и на връщане не щеш ли, не видяхме, че на кръстовището моторист се е задал - възрастен човек. И тръгнахме през кръстовищато с 20 км в час, то там и толкова са много за терена. По едно време от моята страна, където бях си гушнала детето, се чу трясък от падаща машина и колата ни за малко щеше да напусне платното... Погледнахме, човекът беше паднал от мотора, но поради ниската скорост, само лакътят му беше обелен, та той стана и си тръгна най-нормално, а ние погледнахме, че бая се е поогънала вратата на колата. И така сега е на ремонт, ама грешни пари плащаме, грешни, защото не бяха предвидени, като очакван разход.
И така, спестяванията просто свършиха... От утре сме "на мускули". Та, ето я една неочаквана "изненада", от която, Слава Богу, излязохме живи и здрави!!!
Само се моля винаги да е така, а и да няма повече такива "изненади"!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
