Горещо лято. Мотелска стая, пропита с мирис на долнопробен препарат за почистване. Двама души, непознати. Мъж и момиче, вплетени в едно. Страст? Не, това не е страст. Изневяра. Просто секс без чувства. Чукане в буквалния смисъл на думата. Правиш секс, а в главата ти се блъскат хиляди мисли. Чудиш се "какво, по дяволите, правя аз?". В този миг осъзнаваш, че изпълняваш фантазиите на един женен мъж. Не правиш нищо за себе си. Питаш се кое е това момиче в тази стая, в това легло. Може би това е някаква друга част от личността ми, за която не съм подозирала, че съществува. Тръгвате си, а ти се чувстваш като курва, само дето на шкафчето нямаше оставени пари. Не платен секс, а изневяра. Но сякаш не ти пука. Не мислиш за жената на този мъж. Той е от онзи тип мъже, които нямат съвест, които се чукат с различни жени където и когато си поискат.  Знаеш, че ти си просто поредната, една от многото. Знаеш, че ако не си ти тук и сега, то ще е друга на друго място, но в същото положение. Затова мислиш за себе си. Питаш се "как си позволих да причиня това на себе си?". 

А какво да кажем за другата изневяра. За тази, при която влагаме чувства. Виждаш го пред себе си. Докосва те и ти го докосваш. Искаш да се хвърлиш в обятията му и да не мислиш за нищо друго. Искаш да не мислиш за нея, за твоето положение в случая. Но не се получава. С всички усилия на волята си казваш "не" и "не мога", когато цялото ти същество крещи "да". Повтаряш го непрекъснато, до безпаметност. Повтаряш го не за да го отблъснеш, а за да убедиш себе си, че не можеш да го направиш или по-точно, че не трябва да го правиш. Желаеш го повече от всичко на света, а в този момент не мислиш за себе си. Не мислиш, че това е най-щастливия ти момент от години насам. Не се осмеляваш да го хванеш, да го задържиш и да не го пуснеш. Мислиш само за него и за чувствата, които ще изпитва след това. Мислиш за неговото момиче. Знаеш, че я обича и е щастлив. В този момент за теб това е най-важното. Знаеш, че той не прави така, той не е от онзи тип, ти не си поредната. Затова стисваш зъби, съсредоточаваш цялата си воля и казваш последното "не мога". Казваш го, за да се затвориш в света на фантазиите си. За да мечтаеш за него всеки миг, всеки час месеци наред. Знаеш, че мечтаеш за изневяра, но не можеш да спреш. Желаеш го с цялото си сърце и душа и не можеш да се освободиш от чувствата си. Не трябва, знаеш, че е така, но не можеш да се пребориш с чувствата, вече не можеш да кажеш на себе си "не".

Ще намериш подходящия. Но кой ще е този "подходящ"? Вече нямам критерии за това. Искам само теб. А хората не се повтарят. Няма друг, който да е ти. Понякога ми се иска да живеех в друг свят или поне в 2888 година. Тогава хората сигурно щяха да имат свои копия и аз можех да бъда с твоето копие. Но съдбата ми е такава. Вероятно не ми е писано да бъда с теб. Сигурно е глупаво да мисля по този начин. Вероятно независимо в кой свят или време живеехме, нямаше да е възможно да бъдем заедно. Иска ми се да те бях срещнала преди нея. Може би е грешно да мисля по този начин. Мисля така не с разума, а със сърцето си. Хората наричат жените, които желаят обвързани мъже, мръсници. Защото такива са нормите на обществото. Не е морално, нямаш право да желаеш обвързан човек, било то мъж или жена. Затова и аз трябва да се извинявам, че "мисля" не разумно, а от позицията на  сърцето. Защото тези норми са дълбоко вкоренени в мен чрез възпитанието. И кой в крайна сметка определя тези норми? Ами ако и аз искам да съм щастлива? Никой не може да ти забрани да желаеш щастието си. А любовта е най-чистото чувство, което някога е съществувало и което хората някога са изпитвали. Тогава възможно ли е едно момиче, което обича едно, макар и обвързано момче, да бъде наричано мръсница? Вероятно е възможно. Наричайте ме мръсница, ако щете, но аз го обичам.