Изобретателката
ИЗОБРЕТАТЕЛКАТА
Ех, хубаво е есента в кварталната градинка. И сутрин е хубаво, и по обед, ама надвечер е най-хубаво. Не бързат хората да се прибират по апартаментите, а си седят по пейките, наслаждават се на още топлото време, зяпат по бягащите насам-натам дечица, боричкащите се кученца и си бъбрят.
Нà, тогава най-обичам, пасейки-пасейки на разтегателна верижка нищо неподозиращото Джеринце, да се приближа изотзад до кръстосаните кълки и навирените цигари на местните клюкарки, и да си събирам сюжети за къси лакърдии.
*
- Таз мойта свекърва, хептен фира вече взе да дава. На изобретателка ще ми се прави – чувам леко приповдигнатия фалцет на изкуствената блондинка.
- Тъй ли? Що така – включва се в тона ù седящата срещу ù червенокоска и жадно смуква от папиросата си.
- Да, ма сестро, представи си само какво я сварих да прави вчера, кога се прибрах 2 часа по-рано от работа!
- Ъ-ъ-ъ – успя само да вкара рижавата, щото устата ù беше заета със сърбането на кафява течност от бяла пластмасова чаша.
- Та, влизам си аз с моя си ключ тихомълком, щот следобед уж тя спи и чувам нещо жужи откъм кухнята. Примъквам се на пръсти и що да видя: нашата хубостница с оня новия вибратор, дето миналата есен ти ми го подари.
- Въй, не думай – тоз път успя само да издума червеновласата, щото събеседничката ù я тупна по коляното с думите:
- Чакай-чакай! Включила го значи на макс и бърка с него в буркана, дето си кваси домашно прясно мляко за кисело. Натопила го, амен-амен целия вътре, че чак и на пингвинчето човката в млякото. Развиках се аз, а тя: „тъй по-консистентно ставало и после нямало парцали в млякото”, можеш ли да си представиш само? А аз се чудя що толкоз бързо каталясва, пък през ден уж му сменям батериите! Кой знае за какво още друго го ползва, кукунделът му с кукундел.
Не успях да чуя коментарите на рижавата, щото ме напуши на високогласно хилене и бързо се отдалечих, влачейки подире си протестиращото кученце.
© Лордли Милордов All rights reserved.
за Ани!