ИЗОБРЕТАТЕЛКАТА
Ех, хубаво е есента в кварталната градинка. И сутрин е хубаво, и по обед, ама надвечер е най-хубаво. Не бързат хората да се прибират по апартаментите, а си седят по пейките, наслаждават се на още топлото време, зяпат по бягащите насам-натам дечица, боричкащите се кученца и си бъбрят.
Нà, тогава най-обичам, пасейки-пасейки на разтегателна верижка нищо неподозиращото Джеринце, да се приближа изотзад до кръстосаните кълки и навирените цигари на местните клюкарки, и да си събирам сюжети за къси лакърдии.
*
- Таз мойта свекърва, хептен фира вече взе да дава. На изобретателка ще ми се прави – чувам леко приповдигнатия фалцет на изкуствената блондинка.
- Тъй ли? Що така – включва се в тона ù седящата срещу ù червенокоска и жадно смуква от папиросата си.
- Да, ма сестро, представи си само какво я сварих да прави вчера, кога се прибрах 2 часа по-рано от работа!
- Ъ-ъ-ъ – успя само да вкара рижавата, щото устата ù беше заета със сърбането на кафява течност от бяла пластмасова чаш ...