Бавно и унесено клепачите му се отместиха от очите му и стряскащата белота пред него го заслепи за момент. Инстинктивно затвори очите си, а те пареха, сякаш бяха прогорени. Тялото му беше и сковано, и отпуснато, сякаш дори чуждо. Нямаше място за мисли в момента – в главата му всичко беше замаяна каша. Остра пулсираща болка във врата му запълваше цялото му съзнание. Опита да докосне врата си, но ръката му не помръдваше повече от сантиметър преди да се свлече безжизнено обратно на дръжката на стола. Опита да придвижи и другата си ръка, но резултатът беше същият. По челото му започна да избива студена пот и сърцето му учести биенето си. Като животно в капан, неподвижно и парализирано от страх; само това и болката можеше да усеща, беше безкрайно далеч от каквато и да е мисъл.
Съсредоточи се върху дишането си, но и това беше по-трудно, отколкото очакваше. Мъчително бавно се изпълваха дробовете му, а сърцето му продължаваше да бие налудничаво. Имаше нужда да изкрещи, но не можеше. Тялото му ...