Изпит

Не знаеше къде се намира и как е попаднала на това място. В помещението беше тъмно. Осветена беше само тя и екранът пред нея. Всъщност не знаеше как точно да го нарече. Това не беше монитор. Сякаш беше прозорец, стъкло,  зад което беше нейният живот. Това виждаше – себе си, хора, които бяха важни за нея, случки, които я караха да се усмихва, да затаи дъх, да не може да си поеме въздух, да усети как се навлажняват очите и... Сменяха се бързо, можеше да усети само емоцията, която предизвикват, но не и да разсъждава. Изведнъж на екрана се появи лице. Това беше Той. И тогава чу Гласа.
- Познаваш ли го? 
 - Това разпит ли е ? – опита се да се огледа и да види някой, но не успяваше да помръдне и не виждаше нищо освен екрана пред себе си.
 - Няма значение дали ще отговаряш. Знам кой е. Знам какво изпитваш към него. Всъщност всичко знам. Припомни си моменти от живота и сега трябва да вземеш едно решение.
- Къде съм?
- Да речем - на изпит. Даваш своето решение на задачата, която ти поставям и се връщаш в живота си. Сигурно се досети, че решението, което трябва да вземеш се отнася за Него. Припомни си живота – сега трябва да избереш от две възможности. Първата е Любов! Втората – пак Любов!
Не разбираше...
 - Сега ще обясня. Избираш да го обичаш или той да те обича. Когато се върнеш в живота си може да обичаш този човек, но той никога няма да бъде влюбен в теб и тогава никога да нямаш възможност за физическа близост с него. Можеш да страдаш, да ревнуваш, да тъгуваш,  да се радваш на щастието му,  да го подкрепяш,  да му помагаш,  да се разделиш с него, но не и да го любиш, целунеш, прегърнеш. – Гласът направи пауза и продължи - Вторият вариант е  - той да те обича. И ще го „имаш”, доколкото можеш да „имаш” някого. Може да е твой съпруг, любовник или просто твой сексуален партньор, но няма да го обичаш. Може да го уважаваш, да си му вярна, да си му благодарна, да го цениш, да му се възхищаваш или пък да се възползваш, да му изневеряваш, да го мамиш, да го мразиш, но няма да си влюбена никога в него, а само той в теб.
 Всичко което чу и се стори налудничаво. „Това е лош сън...”
 -Не, не е сън. И няма да се събудиш – произнесе Гласът – Ще трябва да вземеш решение.
 - С колко време разполагам –  попита. Вярваше в споделената Любов и за това и двете възможности не и харесваха. - И какво ще се случи ако не взема решение?
 - Сравнително малко. Може да помислиш, но ако не успееш за времето което трябва да отговориш, да дадеш отговор, приемем последната твоя мисъл, която сме уловили че е отговорът ти.
Залута се отново в спомените и мислите си. Виждаше прекрасни моменти, в които бяха двамата заедно... Представяше си различните варианти. Искаше и се да измисли такъв отговор, че да и изглежда приемлив.  А този „изпит” и изглеждаше като капан. Тя можеше да не прави любов с човека, когото обича, но не се виждаше да прави любов с някого, когото не обича. Е да, то тогава няма и да е любене , а физическо задоволяване... Човек иска да обича и да бъде обичан. Човек има нужда са обича и да бъде обичан. И защо тогава да не се срещне с друг, когото да обича? Защо трябва да избира, как да е нещастна? Нещастна? Колко пъти до сега самата тя е повтаряла, че щастието е въпрос на личен избор...
„Господи, дай ми Сила да променя това, което мога, Търпение  да приема това, което не зависи от мен и Мъдростта, да различа едното от другото.”

И сякаш светъл лъч я озари с една мисъл - може би и Той в момента взима подобно решение и тогава? Лъч надежда! Тогава може би... може би има приемлив вариант, а? Как беше в математиката  -  „плюс”  умножено „плюс” е равно на „плюс”, а „минус” - по  „минус” също е равно на  „плюс”. А ако двамата дадат еднакъв отговор?  Ослуша се... Тишина. Гласът не възрази, не опроверга мисълта и. 
Беше готова с отговора –
   - Избирам - Любовта! - Нямаше нужда да уточнява коя, нали четеше мислите и.
   А Тя се надяваше, вярваше и обичаше.

20,03,2014 г.

https://www.youtube.com/watch?v=JtZHbTzI01s