Изпитание на волята, духа и обичта 7

                   Отпийвахме от уискито и се наслаждавахме на шумотевицата.

- Пит , редно е да кажем и на другите радостната новина - шептеше в ухото ми Катрин - Обичам те...

Катрин енергично се изправи с чаша в ръка. Глъчката утихна.

- Скъпи мои, имаме и друга радостна новина, ние ще ставаме родители, ще си имате наследник...

Майките ни първи се окопитиха, трите жени се прегърнаха, допрели глави една в друга, присъединиха се Джил и Дороти. А ние мъжете гордо вдигнахме чаши и отпихме.

Кетъринговата фирма сервира вечеря, вино. Следяха да няма празни чинии и  чаши на фона на приятна тиха музика от невидимия диджей.

Стори ми се, че Дороти изчезна някъде...

А, ето я, появи се, спогледаха се с Катрин, а Дороти само кимна и  се усмихна.

И след среднощния чай, изпратихме родителите ми, Джил и Джордж  до колата му.

- Катрин, а ние - попитах плахо - Няма ли да си тръгваме

- Ние оставаме - засмя се тя - Ела, не бой се и ела

Хвана ме за ръка, отвори масивна дървена врата и поведе през  осветен широк коридор. Гледах отляво и отдясно врати,  репродукции на скъпи картинни, кашпи с бенджамин, фикус или колокозии.

- Катрин - не скривах вълнението си

- Спокойно Пит, това е  моята къща, а сега става нашата.

И за достоверност се спряхме по средата на коридора, тя ме обгърна нежно и зацелува. Наедрелите й гърди поедигаха златния медальон, Атина Палада ме гледаше кротко от там.

Тя отвори врата и бяхме в голяма просторна стая, в средата спалня '' кралски размер'' с две възглавници .

Чудно.  Сгънати моите  панталон, пижама, домашните чехли от лодката, до тях онези на Катрин., на фотьоил преметнат домашният ми халат, на  другия халатът на Катрин.. На спалнята разгънат двойният спален чувал.

Мигах на парцали както се казва. Сънувах ли, как са се озовали тук тези неща, нали бяха на лодката.

- Ама,... това не е вече  сън, нали... нашият двоен спален чувал

Катрин се усмихваше потайно.

- Да Пит, нашият спален чувал - тихичко прошепна тя - Дали  ще може да ни приюти и тримата...Пит, обичам те, защото си истински и неподправен.

Сълзичка  от вълнение и щастие заблестя в очите й. Червената й рокля й предаваше допълнителен чар и женственост. Внимателно си помагахме да се съблечем. По тялото й все още личеше загара и къде е бил банския.. И както винаги го правехме, прегърнах голото й тяло и в спалния чувал.

Пипахме се нежно, галехме се, но изглежда  мислите ни бяха ангажирани с друго.

- Готов ли си да слушаш, Пит - пипита тя, настани се удобно на рамото ми, крачето й палаво се покачи върху ми - Не знам колко съм богата, но с теб и бебенцето ни, съм още по-богата, пардон, сме още по-богати. Знаеш ли, познатите , приятелите ми преди, се интересуваха не толкова от мен, колкото че един ден всичко това ще бъде тяхно, а аз оставах на заден план...

Събрах сили и един ден реших да  ''избягам'' от тях, да извървя сама пътят на изпитанието на волята, духа, пътят Ел Камино, Дороти бе съгласна с мен и  ме подкрепи.

Завърших колеж, после Оксфорд, накрая Университета  в Лондон където мама и Джил преподават.

Собственик съм на просперираща фирма за промишлен и моден дезайн, Издателска компания ''Пегас'' и картинна галерия. Отделно съм в Управителния съвет на фирмите на татко, в една от фирмите работехме двамата заедно. Водех  два семестъра лекции в Университета, но се отказах, не ми стигаше времето. Не се перчех като някои, опитвах се да живея по-скромно. Купих лодката '' Син диамант'', дизайнерското решение е изцяло мое. Но, защо да живея без обич, само за това ли, че някой харесвал и иска да живее охолно и търси да спечели обичта ми като ми угажда във всичко.

И наистина  идеята за пътят Ел Камино ми дойде спонтанно, даже не успях да се подготвя добре физически, но и разочарование, никой не намери сили и желание  да ме последва. Тръгнах ей така, на късмет, само с вяра,че нещо добро ще се случи.

И ето то се случи. Намерих теб. Отначало се колебаех, прие ме в изпитанието, а не се интересуваше коя съм, защо съм сама, беше истински човек, а не се възползва от самата жена. Не влагаше тъмни помисли когато ми помогна с подсичането, не се зазяпваше...

Харесах ли тзи човек. Влюбих ли се... А той...

Нарочно  те приех на лодката, нарочно си намерих физическа работа, приех и теб да работим заедно за да се убедиш, че наистина работя. Усещах, че не си безразличен  към мен, даже ме съветваше да не се преуморявам с много работа, и че в лодката е по-влажно и студено.

Издадох луксозен пътеводител за пътят Ел Камино  с много наши снимки, фото-изложбата ми имаше огромен интерес и успех. Бях ти споменала за  хонорара ти от тези събития, но ти не прояви интерес, а само '' Катрин, заслугата е изцяло твоя и се радвам на успеха ти ''.

Дойдох в Атина, а доводите ти да не ми намериш работа бяха повече от желязни, грижа за ближната, която не смяташ до оставиш по пътя на живота... И за това те обичам истински, за това исках да си имаме дете, и да сме винаги заедно.

И наистина Пит, ние изпитахме своите воля, дух и обич... Победихме.

                   След минути двойният спален чувал оживя, дишаше и се извиваше из огромното легло...

..........................................край.....................