Разбиващи до края, проникващи отвъд тишината на погледите - заслепяващи дори лъчите, изплъзнали се нежно между тях и намиращи утеха в отливането им... Недостигнато в корабокруширали вълни в обтегнатите тетива на телата - търсещи се в дивите сенки на съня, от прошепващите спомени... Изписващи живите жестове на огъня, посочил целта в сърцата им...
© Милен Пеев All rights reserved.
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
