Яна слезе от червеното мицубиши, пресече улицата и бавно заизкачва стъпалата. С всяка крачка напрежението в нея растеше, с всяко стъпало светът й се смаляваше и чувството за безпомощност я обземаше изцяло. Тя се спря за миг и отново прекара през ума си днешния ден.
* * *
Днес ще бъде чудесен ден, помисли си сутринта Яна. Все пак беше 8-ми март и шефът беше организирал за след края на работния ден малко парти с други колеги от „бранша". Яна дори не подозираше как ще завърши този тъй обикновен ден и как ще преобърне животът й.
Работният ден приключи успешно, дори по-рано от обичайното и всички се насочиха към заведението. Хубава музика, хубава храна и повечко алкохол, естествено. Шефът на Яна определено беше почитател на алкохола, но не му понасяше.
Яна си тръгна с него - той щеше да я закара до тях. Колко наивна е била в този момент! Тръгнаха и тя усети пиянския му пошъл поглед върху себе си. Вече бяха в колата и пътуваха, когато той сложи ръка върху бедрото й, а тя не го спря, за което ...