Изповедта на едно безценно бижу
ИЗПОВЕДТА НА ЕДНО БЕЗЦЕННО БИЖУ
Аз съм едно бижу. Само едно бижу. И нищо друго. Аз съм само едно красиво бижу от благороден метал, най-ценния, най-скъпия и от скъпоценни камъни, не срещани другаде по земята... Само едно бедно безценно бижу съм. Бижу, което всеки иска да притежава, но никой не иска да сложи, ей тук, до сърцето си. Никой не иска да украси гръдта си с мене. Аз съм само едно самотно безценно бижу. Съвършено, но самотно, красиво, но самотно, защото никой не е пожелал да украси сърцето си с мене, да бъда единствено за него или нея. Аз съм само едно простичко безценно бижу, което никой не иска да носи.
Господи, колко било трудно да си уникален. А с колко фалшификати се кичат хората… Пък мен, мен никой не ме пожелава със сърцето си. Защото съм безценно ли? Или защото не се вмествам във фалшивия човешки свят?...
И моята красота старее. Скъпоценните ми камъни губят блясъка и очарованието си. А аз, аз си стоя все така недокоснато в скъпоценната си кутия за бижута. И никой не си дава сметка как се превръщам в една антика, антика с голяма стойност, която никой не е готов да заплати, за да грейна отново, стоплено от любовта на едно, едно-единствено човешко сърце. Всеки си казва: „Скъпо е.” и ме отминава. Всеки ме желае, всеки ме докосва с алчните си очи и ръце, но всички се страхуват да ме притежават, да ме стоплят с любов.
Господи, колко било трудно да си уникален.
Докога, докога ще бъда наказвано от хората? Трябва ли да се откажа от бисерите и диамантите си, за да съм желано? Има ли някой, който веднъж да е вкусил Божиите дарове и после да иска да се откаже от тях заради нетрайна човешка любов? Виновно ли съм, че майсторът ме създадe толкова красиво?
Може би просто го няма човека, когото да даря с красотата си и който да е истински щастлив, че ме носи до сърцето си с любов.
Ще има ли край, Господи, моята самота ? Ще има ли...
А може би ти да си човекът, който ще ме носи на сърце?
© Албена Стефанова All rights reserved.
