В един момент всичко свърши. Всичко, което носеше щастие удоволствие и каквото е задоволство си отиде. На Георги не му оставаше нищо друго освен да продължи живота си, но не знаеше как? Знаеше какво иска да прави, бичаше работата си повече от всичко обичаше да прави точно това, което правеше, защото... и той не знаеше защо. Просто това му доставяше удоволствие да прави, изпитваше истинско удовлетворение от това.
Георги беше мъж на средна възраст, висок около метър и осемдесет с тъмна коса, кафеви очи, пронизващи од дъното на душата.
Странно беше да гледаш този мъж, който винги е бил сигурен в себе си и в решенията си с този поглед в очите, сякаш казваше, че нищо не може да направи и се беше предал.
Реши, че трябва да избяга. И го направи, просто извади телефона си, набра номера с когото беше говорил по рано през деня и каза:
- Търся Гари Андерсън. Здравейте господин Андерсън, по-рано днес говорихме искам да Ви уведомя за решението си. Приемам. Кога трябва да съм при Вас?
.......
На лет ...