Седях почти цял ден пред телевизора. Четох си нещо по телефона и електронната книга /на шрифт 24 успявам/, зяпах малко филми и сериали.
Но предимно следях включванията от различни точки на България.
Не, хич не ми пука кого къде ще сложат кукловодите. У нас отдавна хората не избират кмет, а гласуват за партия. Или за пари…
Гледах България. Истинската България. Не жълтите павета, дебилите от властта или умнокрасивите инфантили, смятащи се за център на Вселената, щото от тоалетната им тече в бившата Перловска река.
Гледах хората, които трябваше да са миманс за политиците, но всъщност бяха много, много по-интересни и живи от куклите…
Малко село в Кърджалийско. За пръв ще имат кмет. Един кандидат. За подобно село и той е много – статистически цял процент от жителите.
До селото път няма. Кола не стига. Наблизо – в Родопите това означава през три баира, два рида и един хребет – минава влак. Веднъж в денонощието. С него МОЖЕ да се отиде до града. Ако имаш пари за билет, намериш къде да спиш до ...