Желание

Винаги съм имал този подтик за движение напред… Още откакто влязох в колежа, хоризонтите ми се разшириха. Притежавах енергия, желание да завладея света. Колежът беше досаден. Научих някои неща, но образованието ми не беше нещо, което не можех да придобия сам. Взех онова, което имаше значение — диплома, няколко безсмислени приятелства, няколко безсмислени връзки, и след няколко години бях нагазил дълбоко в океана на живота. Тази енергия, този мой замах ме доведе до където съм сега.

На шестдесет години съм и имам собствена адвокатска фирма на 36-ия етаж на един от онези стъклени небостъргачи в Ню Йорк. Женен бях два пъти — два развода и четири деца, които станаха невинни жертви на кариерата ми. Имах своите победи и загуби — повече победи, отколкото загуби; предполагам,  мога да кажа, че съм постигнал повече в живота, отколкото повечето хора на моята възраст не биха могли дори да си представят.

Когато духах шестдесетте свещи на тортата си, се замислих какво бих могъл да пожелая. Разбира се, можех да разширя бизнеса си, да заема още два-три етажа, да се оженя отново или просто да се оттегля някъде до края на дните си. Колкото и да е странно, всъщност не исках нито едно от тези неща. Исках да живея — имах тази ненаситна жажда, но не и знанието как да я задоволя. Апартаментът ми беше пълен с гости — може би стотина, които вероятно се чудеха защо се бавих с духането на свещите. Честно казано, не ме интересуваха особено, нито пък аз тях. Кой може да има сто добри приятели? Може би няколко сред тълпата? В този момент дори и в това се съмнявах. Бяха просто познати — аз ги бях поканил, а те бяха там заради лицето и бизнес контактите. Каква фалшива игра. В крайна сметка духнах свещите, и партито продължи.

След рождения си ден си взех дълга почивка от работа. Фирмата продължи да работи без моето присъствие. Бях си вкъщи, чувствах се мрачен. Не знам защо. През нощта ме измъчваха кошмари, които ме събуждаха. Един и същи сън започна да се повтаря в различни форми. Сънувах този източен гуру, покрит със сребърно наметало, клекнал. Лицето му се вдигаше къме мен към мен — космато, с дълга брада и жълти животински очи, които ме гледаха. Напомняха ми на очите на баща ми, който луд и пиях се прибираше късно вечерта и ме смилаше от бой, за не по-добра причина от това, че мразеше живота си.

Не знам защо този сън толкова ме терзаеше. Събуждах се, изпотен и треперещ. Не съм човек, който се плаши от каквото и да било — най-малко от собствените си сънища. Затова се изправих срещу тях. Започнах да пътувам, търсейки нещо - отговор на сънищата си, може би дори мъжа от кошмарите си. Първо посетих всички онези удобни, гланцирани курорти в Америка и Европа. Човекът от съня ми обаче не изглеждаше да принадлежи там. Скитането из тези места беше просто загуба на време. Отправих се натам, където си го представях — на изток, в Азия, екзотични места като Тибет, Индия, Бангладеш. Първо наемах гидове да ме водят, но скоро реших, че е безмислено. Реших, че ако искам да намеря звероподобния мъж, трябваше да го направя аз. Започнах да пътувам сам, с пачка пари в джоба си. Луксозните хотели и шикозни булеварди бяха заменени с влажни, мръсни стаи и кални, неасфалтирани пътища.

Един ден бях на огромен пазар в покрайнините на голям град. Трафикът от превозни средства се ппромъкваше в тълпа от странни хора. Просяци— или може би светци — клечеха на земята, ядейки каквото бедните хора около тях можеха да им дадат. Докато вървях по калната улица, видях клекнал мъж, покрит с наметало от сребърна материя. Погледнах го, а той вдигна очи. Той беше — мъжът от сънищата ми: същото зверско, космато лице и жълтите очи под дълги вежди. Минах покрай него, спрях се и се върнах. Виждах само наметалото, покриващо гърба му. Протегнах ръка и го докоснах. Наметалото падна на земята. Под него нямаше никой. Хората около мен ме гледаха любопитно. После продължиха. Попипах парите в джоба си и погледнах скъпите си италямнски обувки, покрити с кал. Не знам защо, но за първи път в живота си поисках да заменя дрехите си, да бъда един от бедните хора, които се разминаваха с мен. Аз останах сам в калта.