– Честито Рождество Христово! Как е при вас?

– Весела Коледа! Как да е, много подаръци, танци, пиячка. И малко скандалче в допълнение, но какво да се прави. Най-важното е, че спечелих паричката! Уж взех най-малкото парче от питката и въпреки това тя се оказа в него!

– Ние нямахме питка, а мама взе от магазина три вида брашно - бяло, черно и пълнозърнесто и вместо на питка, го разточи и наряза от него безквасни букви.

– Как така букви? Защо?

– Защото мама е писателка и учителка. Освен това може и да рисува, не като истински художник, но много по-хубаво от мен и другите, които не можем изобщо.

– И колко букви направихте?

– Направихме няколко азбуки и ги опекохме като бисквитки.

– Чакай, чакай, нищо не разбирам, защо точно букви, а не ноти, например?

– Как защо? Защото с тях можем да напишем много думи.

– И какво написахте? Сподели!

– Всеки написа каквото желае. Батко, че иска да стане музикант, толкова добър, колкото е Васко Василев, дори и повече!

– Ей, че хубавоо! Но нали знаеш, че има и по-големи виртуози от него?

– Има, но той много го харесва, защото освен, че свири и се усмихва, също и танцува с цигулката.

– Вярно е. А другите?

– Мама иска да станем трудолюбиви хора и да вършим много добрини.

– Това също е хубаво желание, но не е ли много обикновено?

– Кое му е обикновеното? Виж колко лошотии се случиха само тези две седмици?

– Права си, но все пак тя няма ли и по-интересно желание? Аз бих си пожелала да отида в космоса, например, или нещо различно и по-неизпълнимо.

– Какво да прави в космоса, нали ако там се насели с хора, пак ще има същите проблеми, защото ще си ги занесем с нас?

– Хей, къде се изгуби? Не те виждам! Спря да пишеш?

– Изгасна ми таблета и трябваше да го сложа на зарядно.

– Моят е пълен до горе, а е и нов, подарък ми е за Коледа, същият който гледахме с теб преди месец в онлайн магазина, спомняш ли си? Лежа на новия матрак, подарък на нашите и ми е гот!

– Браво на теб, честито! През ваканцията и аз ще си изкарам пари и ще си купя. Засега съм закотвена на масата до прозореца и контакта, но скоро ще трябва да ставам, че ще излизаме на разходка.

– Чакай, чакай, не ми каза какво си пожела ти. Нали не си останала без желание, или свършиха буквите до теб?

– Не, не, букви имаше много! Пожелах си да стана фотограф и писателка.

– Хубаво, ама, как така и двете едновременно? Аз се чудя как средно да избутам, може и висше, в някой платен университет за престиж, а после ще работя в чужбина, че да ме оставят на мира.

– Няма да е лесно, но точно това искам! Да описвам всичко, което видя и почувствам със снимки и разкази!

– Ле-лее! Като знам колко много и бурни чувства имаш, не ми се мисли кой ще ги чете и гледа след това.

– И аз не зная, но може би ще има и такива хора, които ще се интересуват какво става в душите на другите.

– Остави сега таз работа, стига си се задълбочавала, дай по-свежо. Кажи какво написа малкото ти братче?

– Той написа, че иска да стане татко. И не само това, иска да стане най-добрият татко и да има най-малко пет деца.

– Що за желание е това? Нормалните деца искат игри, колички, топки, плей стейшъни, а той - татко да става.

– А ти откъде знаеш кои деца са нормални? Никъде не пише кои са такива и кои не.

– Как откъде, нали виждаш - всички искат забавления, хубави коли, телефони, къщи, никъде не съм чула някой готин с толкова скучни желания.

– Нека си искат, моето братче мечтае за това.

– Е как го роди главата му, туй никакво желание само? Отнякъде го е прочел сигурно, нали обича да чете и той.

– И аз това го питах, но тогава той отговори, че искал да стане като татко, но с повече деца.

– Вие ще ме убиете направо, всички с някакви от странни, по-странни желания. А татко ти какво си поиска, че вече взе да ми става много любопитно?

– Татко написа три думи в неговата чиния - любов, България и спасение.

– Ох, стига бе, това пък защо? Пак някаква невероятна приумица, вие сте много крейзи семейство, ще знаеш.

– Ами лесно. Той обясни, че искал вяра в Христос да бъде в повече семейства, да има повече любов и така България ще се спаси.

– Вие сте пълни откачалки! Какъв Христос, какви пет лева. И какво спасение, да не сме под турско?

– Не сме под турско, Сис, но пак сме роби, така каза тате.

– Че какви роби сме тогава?

– Роби на суетата, на вещите, на компютрите, на парите, на злобата, на егоизма... Има и още!

– О, моля те, Рали, големи моралисти се извъдихте всички! Ще ви дам спасение, но пара кат нямаш и положение - нищо нямаш!

– Така мислиш ти. Но я виж Пацо, майка му и баща му са хора с положение, въшливи с евро, но той - наркоман и спин си докара.

– Ужас, не споменавай дори, че ме побиват тръпки. Но как този Христос, в който изобщо не вярвам, може да го спаси?

– Нали знаеш комуните? Там хората отиват, работят и им четат от Библията. В нея е описано всичко за Христос и как Той спасява.

– И к'во, почваш да четеш и да се молиш и се спасяваш? Съмнява ме.

– Сещаш ли се за Весо и Ная? Майката и бащата на Радо и Бети. Тя работи в телевизията, а той е към някакво посолство, преводач.

– Да бе, видях ги в неделя сутринта, отиваха на църква и те набожни го раздават.

– Точно, и те са бивши наркомани - и двамата, били в различни комуни, а после се запознали с някакви хора от тази църква и сега са нормално семейство и имат деца.

– Верно ли бе? Ти ме направи разногледа, не съм предполагала, че и те са били наркомани! Още по-малко, че откакто са повярвали в Христос са се оправили в живота.

– Съвсем истина! Искаш ли да те запозная и да те сами да ти разкажат?

– Доста се съмнявам, да съм честна, но никак не е лоша идеята, много ми стана любопитно, чак се сепнах, като че ли някаква топла вълна ме удари и застанах на едно място като ми каза.

– Речено, сторено - тези дни ще уредим една среща с тях на кафе, или на пица ако искаш?

– Давай - нямам търпение!

– Сис, изчезвам! Времето отлетя в сладки приказки, а нашите ме чакат да ходим на Витоша с лифта.

– Бай, Рали, аз сега ще разцъкам малко мода докато дойде време за клубче.

– Чао! До другиден, в училище!