27.12.2016 г., 12:31 ч.  

Желания (за конкурса) 

  Проза » Разкази
1088 1 8
6 мин за четене

– Честито Рождество Христово! Как е при вас?

– Весела Коледа! Как да е, много подаръци, танци, пиячка. И малко скандалче в допълнение, но какво да се прави. Най-важното е, че спечелих паричката! Уж взех най-малкото парче от питката и въпреки това тя се оказа в него!

– Ние нямахме питка, а мама взе от магазина три вида брашно - бяло, черно и пълнозърнесто и вместо на питка, го разточи и наряза от него безквасни букви.

– Как така букви? Защо?

– Защото мама е писателка и учителка. Освен това може и да рисува, не като истински художник, но много по-хубаво от мен и другите, които не можем изобщо.

– И колко букви направихте?

– Направихме няколко азбуки и ги опекохме като бисквитки.

– Чакай, чакай, нищо не разбирам, защо точно букви, а не ноти, например?

– Как защо? Защото с тях можем да напишем много думи.

– И какво написахте? Сподели!

– Всеки написа каквото желае. Батко, че иска да стане музикант, толкова добър, колкото е Васко Василев, дори и повече!

– Ей, че хубавоо! Но нали знаеш, че има и по-големи виртуози от него?

– Има, но той много го харесва, защото освен, че свири и се усмихва, също и танцува с цигулката.

– Вярно е. А другите?

– Мама иска да станем трудолюбиви хора и да вършим много добрини.

– Това също е хубаво желание, но не е ли много обикновено?

– Кое му е обикновеното? Виж колко лошотии се случиха само тези две седмици?

– Права си, но все пак тя няма ли и по-интересно желание? Аз бих си пожелала да отида в космоса, например, или нещо различно и по-неизпълнимо.

– Какво да прави в космоса, нали ако там се насели с хора, пак ще има същите проблеми, защото ще си ги занесем с нас?

– Хей, къде се изгуби? Не те виждам! Спря да пишеш?

– Изгасна ми таблета и трябваше да го сложа на зарядно.

– Моят е пълен до горе, а е и нов, подарък ми е за Коледа, същият който гледахме с теб преди месец в онлайн магазина, спомняш ли си? Лежа на новия матрак, подарък на нашите и ми е гот!

– Браво на теб, честито! През ваканцията и аз ще си изкарам пари и ще си купя. Засега съм закотвена на масата до прозореца и контакта, но скоро ще трябва да ставам, че ще излизаме на разходка.

– Чакай, чакай, не ми каза какво си пожела ти. Нали не си останала без желание, или свършиха буквите до теб?

– Не, не, букви имаше много! Пожелах си да стана фотограф и писателка.

– Хубаво, ама, как така и двете едновременно? Аз се чудя как средно да избутам, може и висше, в някой платен университет за престиж, а после ще работя в чужбина, че да ме оставят на мира.

– Няма да е лесно, но точно това искам! Да описвам всичко, което видя и почувствам със снимки и разкази!

– Ле-лее! Като знам колко много и бурни чувства имаш, не ми се мисли кой ще ги чете и гледа след това.

– И аз не зная, но може би ще има и такива хора, които ще се интересуват какво става в душите на другите.

– Остави сега таз работа, стига си се задълбочавала, дай по-свежо. Кажи какво написа малкото ти братче?

– Той написа, че иска да стане татко. И не само това, иска да стане най-добрият татко и да има най-малко пет деца.

– Що за желание е това? Нормалните деца искат игри, колички, топки, плей стейшъни, а той - татко да става.

– А ти откъде знаеш кои деца са нормални? Никъде не пише кои са такива и кои не.

– Как откъде, нали виждаш - всички искат забавления, хубави коли, телефони, къщи, никъде не съм чула някой готин с толкова скучни желания.

– Нека си искат, моето братче мечтае за това.

– Е как го роди главата му, туй никакво желание само? Отнякъде го е прочел сигурно, нали обича да чете и той.

– И аз това го питах, но тогава той отговори, че искал да стане като татко, но с повече деца.

– Вие ще ме убиете направо, всички с някакви от странни, по-странни желания. А татко ти какво си поиска, че вече взе да ми става много любопитно?

– Татко написа три думи в неговата чиния - любов, България и спасение.

– Ох, стига бе, това пък защо? Пак някаква невероятна приумица, вие сте много крейзи семейство, ще знаеш.

– Ами лесно. Той обясни, че искал вяра в Христос да бъде в повече семейства, да има повече любов и така България ще се спаси.

– Вие сте пълни откачалки! Какъв Христос, какви пет лева. И какво спасение, да не сме под турско?

– Не сме под турско, Сис, но пак сме роби, така каза тате.

– Че какви роби сме тогава?

– Роби на суетата, на вещите, на компютрите, на парите, на злобата, на егоизма... Има и още!

– О, моля те, Рали, големи моралисти се извъдихте всички! Ще ви дам спасение, но пара кат нямаш и положение - нищо нямаш!

– Така мислиш ти. Но я виж Пацо, майка му и баща му са хора с положение, въшливи с евро, но той - наркоман и спин си докара.

– Ужас, не споменавай дори, че ме побиват тръпки. Но как този Христос, в който изобщо не вярвам, може да го спаси?

– Нали знаеш комуните? Там хората отиват, работят и им четат от Библията. В нея е описано всичко за Христос и как Той спасява.

– И к'во, почваш да четеш и да се молиш и се спасяваш? Съмнява ме.

– Сещаш ли се за Весо и Ная? Майката и бащата на Радо и Бети. Тя работи в телевизията, а той е към някакво посолство, преводач.

– Да бе, видях ги в неделя сутринта, отиваха на църква и те набожни го раздават.

– Точно, и те са бивши наркомани - и двамата, били в различни комуни, а после се запознали с някакви хора от тази църква и сега са нормално семейство и имат деца.

– Верно ли бе? Ти ме направи разногледа, не съм предполагала, че и те са били наркомани! Още по-малко, че откакто са повярвали в Христос са се оправили в живота.

– Съвсем истина! Искаш ли да те запозная и да те сами да ти разкажат?

– Доста се съмнявам, да съм честна, но никак не е лоша идеята, много ми стана любопитно, чак се сепнах, като че ли някаква топла вълна ме удари и застанах на едно място като ми каза.

– Речено, сторено - тези дни ще уредим една среща с тях на кафе, или на пица ако искаш?

– Давай - нямам търпение!

– Сис, изчезвам! Времето отлетя в сладки приказки, а нашите ме чакат да ходим на Витоша с лифта.

– Бай, Рали, аз сега ще разцъкам малко мода докато дойде време за клубче.

– Чао! До другиден, в училище!

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нина, да, темата от този меец е различна, като че ли, но ще видя, стига да дойде вдъхновение
    Георги, докато чета сама трудно преценявам дали се е получило, но щом и вие казвате...
    Радвам се, че ви допадна, макар да съзнавам, че езикът, който съм използвала тук не блести с особена художественост, а по-скоро е близък до реалния.
  • ...но поради правилника на конкурса, не са спазени сроковете, така че този разказ не може да участва този месец в класацията, но...напишете друг? Имате такова добро перо
  • Най-трудно се изграждат образи и събития чрез диалог, но пък е най-приятно за четене. Хареса ми разказа!
  • Моля за извинение - препрочетох разказа Ви - отново много ми хареса и той си е за конкурса - заблудих се от " диалозите" миналия месец - желая от сърце успех !
  • Честита Нова Година!
    Хубав разказ Усмихна ме !
    Нали знаете, че темата "Диалози и само диалози" за конкурс беше до 20.12? От 21.12 - 25.12 - е гласуването и после се задава нова тема, а тя е :
    "Това , без което не можем"
    И тъй като пишете хубаво, ще се радвам да прочета и разказ по новата тема? До скоро и успех!
  • Eia (Росица Танчева), хубаво е, че все още има на кого да му хареса диалог за ценностите.
    Инка, благодаря! Надявам се, че ще прогледнем, но зная, че като всеки качествен процес, ще мине време преди това. Успех и на вас!
  • Много ми хареса, Поли! Докато четях, си мислех, колко слепи са станали хората и кога ли ще прогледнат отново. Хубави празници!
  • Диалог за ценностите, бих казала... Много ми хареса!
Предложения
: ??:??