Житейски перипетии 7

                         Пристъпих неуверено към нея и я целунах по челото

- Ирина, аз съм ти задължен за доверието , и че ме спаси...

Жестовете ни говореха като че ли  по-вече от думите...

                         Започнах работа при руснаците,.. добри весели момчета, наистина приеха ме като свой, помагахме си в работата,.. нямаше дай да прекараме новия, на него тежката работа , на нас леката. Дадоха и първата седмична  заплата, на всеки парите сложени в плик, името,...

работни дни,.. сума... подписваш и връщаш празният плик...

Охаа, 5 дни по 60 евро, 1 ден по 90 евро,.. да търкам ли по брадата,.. подписах и връщам плика

- Тук правим така, , събираме по 10 евро, купуваме нещо за пиене, за ядене, и правим нещо като пикник,.. ако искаш..- каза ''пощальонът'' на парите

- Много добре, участвам - засмях се аз - Ние пък правим така , за първа заплата  почерпваме

за здраве и успех,.. и дадох  две банкноти по 20  евро...

Бяхме се сприятелили  с Вася,... бяхме като братя, едри, мускулести и здрави, но единият русоляв,

другият с черна коса...бяхме и в една посока, новата ми квартира беше близко до неговата.

Вася е бил войник  в Сирия,.. след като се уволнил идват със семейството си тук,.. беше казал за почерпките, че и той не пие, не пуши,.. никой от момчетата не е пияница, че го правят  ей така да са заедно,.. всеки си има дом, добро семейство...

- Вася, а защо не си говорите спомени за военната служба,.. нали всички заедно сте служили...

Той ме погледна  тъжно

- Петя, какво да си говорим и спомените,.. тъжни спомени,.. много наши другари дадоха живота си там, и то не с оръжие в ръка, а без оръжие, ей така като мирни хора,.. стреля незнаен снайперист,.. и край...На 1 ноември почитаме паметта им... и замълча вглъбен в себе си.

                        Един ден му разказах всичко за пристигането си, за Ирина, как ме е приела у тях,.. за привързаността на Игор,.. обаждам й се когато не е на работа и се разхождаме тримата...

- Вася,.. даже не сме се и целували,.. камо ли нещо друго,.. как да й кажа, че я харесвам, че мисля за тях...

- Ех, Ромео, Ромео,.. кой да й го каже, аз ли - и глъмогласно се засмя -  Кажи й, ако чувствата й са са истински ще ти отговори...Мдаа, едва ли смята да си играе с теб.. Още по-вече детето те харесва,..ще му бъдеш добър баща...

                        Игор тръгна на училище...

Подарих му нова раничка,моливи, фломастри,.. и един макет на кораб за сглобяване..

На Ирина букет цветя...

Бяхме радостни всички,.. радостни и щастливи...

Останахме сами с Ирина,.. не смеехме да се погледнем или да проговорим...

Малката й ръчичка се изгуби в моята...

- Слушай Ирка,..не мога без вас с Игор,.. липсвате ми... Искаш ли да се омъжиш за мен...

Очите й ме погледнаха,.. насълзени,..още малко и ще потекат сълзи...

Устните й помръднаха..

- Да Петя,.. хачу...

Целунах я по устните, да не би да изрекат нещо друго...

Извадих кутийката с пръстена и го сложих на пръстчето й...

Сега вече наистина се разплака,.. опря глава на рамото ми...

- Ох, Петя, Петя,.. щастието се върна отново при мен... Игор, Игорушка,...ела тук,..

Нали искаш баща като дядя Петя,.. ето имаш го..Той ми предложи да се омъжа за него....

Радостните възгласи на Игор одобряваха решението ни...

                         Гушнах я като малко дете и в '' малката стая '', опиянени от любов и сладострастие сме задрямали..

Почукване по вратата ни отрезви

- Хайде ставайте, закуската е готова,.. чакам ви с кухнята..- гласът на Игор

Нямаше време за нищо друго, освен за закуска и кафе...

                        Бъдещето бе пред нас....

.................................КРАЙ................