svetlanal (Светлана Лажова)
340 8102
Apr 14, 2008, 8:34 AM

Живей за днес, защото... 

  Prose » Narratives
2803 0 18
5 мин reading
 

Той идваше често в магазина, в който работех. Скъпарски фирмен магазин за мъжка мода. Приятелката ми ме помоли да я замествам две седмици, за да замине с гаджето си на море. Бяха пред раздяла, а тя искаше да спаси тази връзка. Нещо не й вървеше много с мъжете. Аз се бях върнала от море и... Нали за това са приятелите.

Щастливо омъжена съм, нищо не ми липсва и защо ли ми трябваше?! Но още щом ме заговори... и затанцуваха едни пеперудки в стомахчето ми... Държах се любезно, нали така трябва. Дали това не го подведе или... Когато за пореден път дойде, ми донесе кафе и шоколад и ме попита:

- Има ли при теб някоя и друга пеперуда?

Дали не се бях издала, че ми харесва?!

Покани ме на кафе. Отказах, но той ме чакаше след работа и аз се качих в колата му като хипнотизирана. Когато се разделихме, ме целуна. След тази целувка разбрах, че потъвам и трябваше да реша какво да правя. Не спах цяла нощ. Обадих се на сутринта на приятелката ми и всичко й разказах.

- Не мога да те разбера, защо ти е любовник точно на тебе?! Пък, ако искаш, си изживей тая тръпка, не си първа младост, може да е за последно.

- Гаднярка!

- По-добре да ми беше казала: злобарка. Айде, прави, каквото знаеш!

- Много ти благодаря, няма що! И това ми било приятелка.

- Добре де, изживей си мига, това ли трябваше да ти кажа?!

И без да ми го кажеше, аз вече бях омагьосана от този мъж, от гласа му, от този поглед, в който се потапях и се чувствах единствена и неповторима. Питах се аз ли съм неговият подарък от съдбата или той - моят. Дали това не е късмет или напротив? Блъсках си главата с хиляди въпроси, но това, което ми се случваше беше вълшебно. Бях изживяла най-романтичната си връзка преди години с прекрасен човек и смятах, че съм взела най-хубавото от живота, но... усещах, че тази луда страст ще ме накара да се почувствам по-жива от всякога или ще ме изпепели, но я исках. Когато любовникът ми се разведе, приятелката ми ме нарече „фатална жена". Не съм никаква фатална, най-обикновена съм си, те просто не се разбираха и преди аз да се появя. Разделихме се, защото аз нямах право да му провалям живота. Нямах никакво намерение да се развеждам. Пък и аз съм малко глезена работа, обичам да ми носят кафето в леглото. Кой би ме търпял такава? Но на мъжа ми му казвам; „Знаеш ли, че друг мъж би ме носил на ръце, а ти..."

Вече десетина години си живеех спокойно и „щастливо", както ми казваха приятелките и... Човек никога не знае какво може да му се случи.

Колежките от офиса, в който работя, бяха организирали екскурзия за събота и неделя. Настанихме се в хотела и отидохме на вечеря, след това на дискотека. След дискотеката стоях пред неговата стая и това, което изживях, си заслужаваше. На разсъмване лежахме уморени и щастливи.

- Трябва да се прибера преди да са разбрали за нас.

- Мисля, че се досещат.

- Въпреки всичко. Дали да не спрем до тук?! Това, което се случва между нас е безумно хубаво, чак се плаша.

- Нима можеш да спреш?! - той хвана свещта от шкафчето и ме заля с горещия восък. Потръпнах и изстенах. - Правила ли си това в домашни условия?!

- Е, точно това не, но нещо подобно - да.

- Но не ти ли е по-хубаво дори заради факта, че го крадем?!

- Страхувам се, че ще се издам по някакъв начин и ще нараня мъжа ми, а после какво ще правя?! Той не го заслужава... Като се замисля, може и да го заслужава... Ще полудея!

- Не ти ли беше хубаво?!

- Беше ми безумно хубаво, а на теб?

- Омъжи се за мен!

- Това е лудост, та ти си женен, аз също!

- Аз не живея добре с жена ми. Ти ме караш да се чувствувам жив, разбираш ли? Ти толкова щастливо ли живееш с мъжа ти?

- Плашиш ме, тръгвам си! Ти ме разбиваш на парченца и после ме събираш отново. Самата аз не зная какво да правя, това, което се случва между нас, е истинска лудост. Аз нямам грам мозък. Май не трябваше да го допусна... Не не съжалявам дори за една секунда изкарана с теб. Какво да правя?!

- Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде!

- Добре, така да бъде! Няма да мисля, каквото е писано, ще стане. Добро утро, живот!

- Това е най-хубавото ми утро! А ти си жената, заради която си заслужава човек да живее! Сънувал съм те през всичките тези години. Ти си сънят, който помня наизуст. Вървял съм към теб и е късмет, че те намерих. Искам да се будя до теб до края на живота си, разбираш ли, искам да остарея с теб.

- Разбирам, лошото е, че и аз го искам... Тръгвам...

- Не бързай, постой с мен още малко.

- Не, трябва да тръгвам... Аз самата не се разбирам... какво искам всъщност, да си отида завинаги или...

- Ако те загубя... Нали знаеш, че да загубиш е по-лесно, отколкото да намериш? Помисли добре!

- Но нашето щастие ще причини нещастие на други. Тръгвам, но знай, че никога няма да те забравя. Знам, че и ти няма да ме забравиш.

- Каква е тази сълза?!

- Нали ти казах, че съм капризна и с мен няма да ти е лесно... Сега ти помисли добре! Ще си запазя восъчните сълзи за спомен от тази нощ.

- Ще ти направя други, само поискай.

- Тръгвам, може и да съжалявам...

- Нямам право да те спра, но искам да знаеш, че ще те чакам...

Затворих вратата и загледах восъка в ръката си. Притиснах го към сърцето си и заплаках. Лесно е да се каже: "Живей за днес..." Какво става с мен, та аз се разтапям като восък в горещите му ръце?! Да бягам или да се върна и да изживея тази любов на всяка цена, каквото и да ми струва? Капризна съм била... Ревла... Разплаках даже свещта. Аз съм една капризна восъчна сълза... И на това, ако му се казва фатална жена... Още утре ще ме забрави. Такива са мъжете... Кого лъжа?! Мъжа ми, него или себе си?! Кого?!

© Светлана Лажова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Странно нещо е живота...Рия. Май ми дойде идея за продължение!
  • Този разказ ме накара да извадя от спомените си една много хубава гръцка песен. Пееха я двама мъже- дует. Всеки казваше на другия какво е Тя за него...
    Интересно, какво е бил всеки от тях за нея самата...
    А, твоята героиня наистина е постъпила правилно. Защото още докато се е "освежавала" с новата звезда не е спряла да мисли за мъжа си. И това ако не е обич...
  • Мерси много, Ласка!!!
  • И в тази светлина си чудесна!
    Пак оставяш... пътечки за размисъл!
  • О Чарована съм от коментара ти,Чар!!! И много благодаря!!!
  • Стойностно разказваш, после си спомням за четеното неведнъж.
  • Благодаря ти, Етчи, благодаря ти!!! Люси, права си, много поскъпнаха пусти свещи. Ще имам грижата, ако преди това не го разоря. Мая, ти мислиш, че аз току-така написах за свещта. От къде изникна в хотела, пък и на нощното му шкафче? Къде ги тия романтици, аз ако не се бях сетила за Ефенди, то няма да има и разказ, приятелко. А твойте са и ароматизирани, що сълзи ще има да си правиме с него, докато занимаваш Васето с волната си програма. Той вече предпочита лед, защото веднъж така го залях с горещ восък, че му излезе мехур. Така се поду...Е не там де. С твоичкия ще внимавам, обещавам, само да не забравя. "Ако една Мимолетност се приживяваше така лесно, нямаше да я има Болката!!!" А дали без Болката, Любовта щеше да бъде същата? Понякога си мисля, че ние не си я причиняваме един на друг, а сами на себе си, в безсънните нощи. Креми, как ме размисли само!!! А дали тя идва и от неизказаните на глас мисли и чувства?! Ето пак куп въпроси.
  • Напротив... Лирическата е направила това, което Малцина могат!!! Моите уважения!! Ако една Мимолетност се приживяаше така лесно, нямаше да я има Болката!!!
  • понеже си ми приятелка и понеже у дома има стотици свещи... ще кажа на ефенди да ти измайстори едни восъчни сълзи - нали за това са приятелите?
  • Лажова, аз много неща не правя у нас. Ама за милионерът поразмислих, викам да е милиардер, че не се знае За тия свещи, бая пари ще хвръкнат. Колко си права... Живей за днес!!! Прегръщам те, злато!
  • Прекрасно, както винаги.
    Завладя ме разказа ти Светле, много...
    А финала... във финала те виждам в една нова светлина, която много ми хареса.

    Поздрав и усмивка.
  • Иванова, как се радвам, че съм успяла да те изненадкам!!! Искаш ли още?! Очаквай! Дует с теб?! Няма ли да е прекалено разбиващо? Ти която пишеш страхотно и аз с моите шашави идейки. Кой може да ме забрави, точно мене, а Веси?! Мен не могат да ме запомнят. Мога ли по мое осмотрение да ти дам телефона на някой готин мъж? Ице, за теб съм сигурна!!! Кире, много ти благодаря за високата оценка!!! Ех, Магдалена... и аз те прегръщам с обич!!! Петинка, ей за това "умната" го написах. Живей за мига и умната, не става! Повече няма да искам съвети, ни министерски, ни никакви. Ще си правя що си знам, па да става каквото е по-хубаво. Целувки за теб!!! Таня, благодаря ти и те прегръщам силно!!! Наистина, та коя ли жена не е?
  • "Аз съм една капризна восъчна сълза!"
    Аз също, Светле!
    Та коя ли жена не е!?
    Прекрасно написано!
    Прегръщам те, с обич!
  • Ех, Светланчик, умната!
    Ама все пак... "Живей за мига"!
    Гушки!
  • натъжи и мен...но разказваш истини от живия живот...ех, Лажова...прегръщам те с обич.
  • Лажова много добре направо прекрасно си описала всичко.
    НЕ 6 а десет от мен .
    ЛАжова почуствай любовта
    Поздравче
  • Аз също съм на принципа, че всеки един миг трябва да се изживее. Това са подаръците от живота.
    Поздравления, Светле!!!
  • Аз не съм капризна

    Има ли телефон?
    Не че нещо...ей тъй да попитам,
    дали те е забравил?
    Няма ти правя мръсноОбещавам!!!
Random works
: ??:??