20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва да е Сан Мигел, от Азорските острови...‘ – помисли си Филип, сложи слушалките и затвори очи. В главата му зазвуча ‘Across the universe’ на Бийтълс.
Моментното му блаженство беше прекъснато от напевния глас на прислужницата.
‚Закуската ви, г-н Филипов. Омари със сос валентина салса пиканте, салата от пресни аспержи и доминикански чери домати. След минутка ще донеса и кафето‘.
В същия момент изписука мобилният му телефон. Три нови имейла.
Първият имейл беше покана за парти послучай тържественото връчване на наградата ‚Медиците на годината‘.
‘Охо, в конферентната зала на хотел ‚Риц‘... Още една добра причина да ги уважа...‘
Всъщност отдавна беше решил, че ще отиде. Нямаше как да не отиде, защо ...