Животът
Животът
Животът ми е минал през много трудности и тъга. Още от малък съм преживявал тъга и много малко щастие. Едва на 16 години, мечтая за добър живот и добри приятели. Живота на дете преминал през трудности и раздели. За мене детството е свършило вече откакто постъпих в първия си дом за деца. Раздялата с баща ми когато почина и след това раздялата ми с майка ми. Не можах да си представя как мога да живея без майка ми и да израсна в добро семейство. И така на 16 години реших да опиша и представя миналото, настоящето и бъдещия ми живот. Да покажа на вас читателите, че независимо къде си с кой си човек може да успее с труд, мечти и постоянство. През живота ми са минали много приятели, които все още са с мен и такива, които са ме забравили от грешките ми. Благодаря на тези хора, които все още са с мен и ме подкрепят въпреки всичко. Животът ме е научил, че трябва да се трудя и да бъда себе си. Човек преминал през трудностите, дори на 9 години той вече разбира какъв е живота. Отказах се да вярвам в хората, още си мисля ще има ли добър свят, в който ще живеем. Защо? Това е въпросът, защо ми е отредена така съдбата. Винаги съм искал да имам семейство, но явно така ми е отреден живота. Имало е моменти, в които не съм искал да живея, живота за едни е трудно, за други е като перце. Да преминеш живота си през няколко дома за сираци, да нямаш постоянни приятели, живот, който не препоръчвам на никой родител и дете. Винаги съм казвал на моите приятели - деца и младежи да се радват на това което имат, защото не знаят какво е да не живееш без родителите ти. Това е живота - за едни хубав и щедър, за други труден и изпълнен с мъки. Едни са богати, други бедни, казвали са ми, че не може всеки да е богат и щастлив, аз мисля обратното, всеки може да е богат, само трябва да има мечти и да вярва в тях.
© Кирил Балдев All rights reserved.
