Aug 19, 2011, 7:59 PM

Животец

1.1K 1 14
1 min reading

           Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:

      -Всичко да изгори дано, всичко! – крещеше като обезумял, а там, в пушеците, се даваше целият му скотски живот. Ето – ръгат го рогатите, че с нивиците и с животинките си в кооператива да влезе, а я им се опули насреща, го затварят, че да му дойде акъла в простата глава. Сетне ужким промени някакви настанаха и баш тогава  рогатите го изтикаха с вилите си право тук - в ТКЗС-то и гьона от работа му подпукаха за по четири стотинки на ден. Така я кара бая години, ни жив, ни умрял, ама нейсе – дойде демокрацията и плаха усмивка озари измъчената Паньова сура. Европейски фермер му се дощя да стане, да се поизпъчи така и той човек да се почувства. Възстановиха му земицата, някоя и друга кравичка развъди, уж малко, по-малко, взе да живва. Еее, лимонадата беше по-скъпа от млякото, що продаваше на близката мандра, работници за селски труд се не намираха, ама опъваше жили човечецът, лесно се не предаваше. Но тази година шап добитъка му удари и Паньо взе да изпулва очи. Тръгна по разни европейски фондове за подпомагане на земеделски стопани и съвсем се омота горкичкият - до кривата джанка не я докара, а кривата круша си беше бая далечко, че чак се не виждаше пустата. Тогаз продаде някоя и друга нива на безценица, но още повече затъна в батака. Жена му, що досега на жилава се правеше и все устискваше, не издържа и опъна петалата, а децата му запрашиха към чужбината и той си остана сам самичък. Та днеска, кога се бореше за плодородието на единствената си останала нивица, мъжът стърнището запали.

    -Да изгоря дано, кучета ме яли! – дереше се Паньо и като лански трън се мяташе из пушеците, а езикът на огнения змей това и чакаше – протегна се, лизна го, сякаш на шега и ловко го преметна в озъбената си паст. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...