Животец
Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да изгори дано, всичко! – крещеше като обезумял, а там, в пушеците, се даваше целият му скотски живот. Ето – ръгат го рогатите, че с нивиците и с животинките си в кооператива да влезе, а я им се опули насреща, го затварят, че да му дойде акъла в простата глава. Сетне ужким промени някакви настанаха и баш тогава рогатите го изтикаха с вилите си право тук - в ТКЗС-то и гьона от работа му подпукаха за по четири стотинки на ден. Така я кара бая години, ни жив, ни умрял, ама нейсе – дойде демокрацията и плаха усмивка озари измъчената Паньова сура. Европейски фермер му се дощя да стане, да се поизпъчи така и той човек да се почувства. Възстановиха му земицата, някоя и друга кравичка развъди, уж малко, по-малко, взе да живва. Еее, лимонадата беше по-скъпа от млякото, що продаваше на близката мандра, работници за селски труд се не намираха, ама опъваше жили човечецът, лесно се не предаваше. Но тази година шап добитъка му удари и Паньо взе да изпулва очи. Тръгна по разни европейски фондове за подпомагане на земеделски стопани и съвсем се омота горкичкият - до кривата джанка не я докара, а кривата круша си беше бая далечко, че чак се не виждаше пустата. Тогаз продаде някоя и друга нива на безценица, но още повече затъна в батака. Жена му, що досега на жилава се правеше и все устискваше, не издържа и опъна петалата, а децата му запрашиха към чужбината и той си остана сам самичък. Та днеска, кога се бореше за плодородието на единствената си останала нивица, мъжът стърнището запали.
-Да изгоря дано, кучета ме яли! – дереше се Паньо и като лански трън се мяташе из пушеците, а езикът на огнения змей това и чакаше – протегна се, лизна го, сякаш на шега и ловко го преметна в озъбената си паст.
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пепи, благодаря за отзива!
-
Мила, родна и тъжна картинка, затрила не един и двама...
-
Благодаря на всички, които се замислиха над животеца.
-
убиха поминъка на хората, убиха традициите...
сега я върнаха земята, но няма приемственост.
тъжна картинка, която ще става все по тъжна, Ели...
много хора изгоряхме в пламъците!
поздравления!!! -
Горчи...
-
Със Силвия! Поздрав, Роси!
-
Страхотно написано! Не можеш да не съпреживееш, докато четеш разказа ти! Поздравявам те!
-
Много нихилизъм лъха от творбата, самото заглавие подчертава едно по-нищожно съществуване в следствие на обкръжаващата действителност. Видях и надежда, факта че му се е дощяло на човека човек да става. От една страна вечното недоволство и неблагодарност от това, което имаме, а от друга - стремеж и устрем към повече. В крайна сметка
всичко е в главата ни. Поздравявам те,Росе. Не е лесно да се опише подобно състояние, не е лесно и да се опише въздействащо върху читателя -
Реалистична картина - безсилие и обезверение...
Поздрав, Роси! -
Хареса ми.
Иначе нито това тогава беше комунизъм, нито това сега е демокрация. Чудя се само какъв му е проблема на народа да търпи, прекалено порочен ли е и гузен, прекалено страхлив ли е, или прекалено тъп та не разбира.
Но ще се оправим Всичко добро. -
Силно въздействащ разказ... Поздрав, Роси!!!
-
Браво, Роси! Много добре си го описала! По онова време е бил труден живота, но и сега по нищо не личи да сме по-добре от тогава!
-
Тежък разказ! Колко хора изгоряха като лански тръни в огъня на надеждата за по-хубав живот! С поздравления, Роси!
-
Настръхнах, поставям най-висока оценка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
