Животът е забава
Тоест – забрава..
А и за какво ти е друго? Работиш – за хляба. Дори да правиш това, което ти харесва и те увлича – пак трябва да го продадеш. За хляба…
Изборът не е лек – потен или гладен. Потен – човек се изпотява не само от мотиката, а и от далаверата. Защото вътрешно усеща несигурността…
А искаш ли да се занимаваш с нещо любимо – гладен ще си. /Освен, ако не си на житейската магистрала и съчетаваш любимото занимание с доброто заплащане…/
Така че – ежедневието покрива със сивота живота и ти дава възможност за едно. Забавление. Празно, кухо, лъжовно… Абе, кой ти търси смисъл в забавното?!
Зяпаш филми. Чужди. Със супергерои. Да, де – и в нашата история е имало герои и подвизи, ама ония… Измислени, но… Ефектни!
Пък и нашите едни… Не баш идеални. Нормални, истински хора, герои…
А виж – на екрана са други. Най-важното – не са наши. Гланцирани, лъскави, измислени, но… Де да беше и ти такъв…
Музика… За гимнастика на задника, приятна. Не като ония сложни цигу-мигута, дето не дават залъка да преглътнеш, а те карат да чувстваш… Натоварване! Пък на човека му е нужно олабване – и в клозета, и пред телевизора или радиото…
Случайно хващаш книга. Необходима – няма да харчиш пари за приспивателни, модерната литература ще свърши тая работа. Хем е забавно после да споменеш, че си чел еди-какво си, а околните да те зяпнат: бре, че издръжлив човек…
Така с всичко…
Забава…
Мацки… Или мадами…
Любов ли? На съвременен език – чук-чао…
Забава… Олабване и заблавяне…
За което ярко говорят съвременните вицове.
„Маце, айде да те оправя?“ – „У нас или у вас?“ – „О, ама ти си много сложна…“
„Може ли?“ – „Може, но първо да потанцуваме“…
Любов? Семейство? Деца?
О, ама вие сте много сложни! Живей за момента… А бъдещето е евентуалност…
Забава… Забава… Забава…
Тоя - забавляващият се, умря… А защо живя?
© Георги Коновски All rights reserved.
