Жизнено необходимо

Бяха се събрали за годишния си бал.
Повечето се знаеха отдавна и дори успяваха да се позабавляват. Но днес една подхвърлена реплика предизвика разгорещена дискусия.
- Погледни ги само! - намусено каза Недоволството на Съмнението, сочейки трите сестри Вяра, Надежда и Любов - Омръзна ми да ги гледам все такива напудрени, ухилени, доволни. Позьорки!
- Не знам, не знам - промърмори Съмнението. - Ами те май са си такива открай време, може пък отвътре да им идва...
-Хайде, бе, отвътре! - тросна се Завистта. - И трите са връзкарки! Поне за Любовта съм сигурна! Нали конкурсът беше по документи, а на документите - снимки! Бас държа, че само като са я зърнали с тая лигавка физиономия...
- Със сигурност важи и за трите!- отсече Недоволството. - Виж само какви са куклички!
После погледна Завистта и допълни:
- Ама и теб така са те избирали, да ти кажа, с тая физиономия не би могла да бъдеш нищо друго!
- Ха, намери се кой да ми го каже! Ти виждал ли си се на какво...
- Е, стига де! - намеси се Ревността и отметна грациозно дългата си червена коса - Никак не умеете да се забавлявате! Те поне го правят!
- Мислиш ли? - промърмори Съмнението. - Може пък просто да се страхуват да не изгубят местенцата си...
- Абсолютно!- отсече Завистта и погледна сърдито към Ревността. - Ти пък какво ли си седнала да ги защитаваш! Все пак Любовта ти е доведена сестра. Натресли са ти я, без никой да те пита!
Ревността се усмихна:
- Ако трябва да сме точни, мен ме натресоха на нея! Но...да ти кажа, понякога се разбираме чудесно! На моменти си мисля, че просто не можем една без друга!
- О, колко хубаво! - възкликна Радостта, която тъкмо се беше приближила. После се обърна към симпатичния засмян младеж до себе си: - Можеш ли да си представиш, такава мила картинка! Винаги съм си мислила, че има нещо много общо между вас двете, макар да сте така различни!
Къдрокосият веселяк до нея се разсмя:
- Мога, мога да си ги представя, и още как! И да знаеш, все по-близки ще си стават, ще има, ще има поводи за това, просто съвременния начин на живот го изисква!
- Хм, брат ми - вяло измърмори Песимизмът, както винаги начумерен и сърдит. - Това не е ли моя реплика?
- Ъ-ъъ... зависи, зависи... - заекна Съмнението. - Зависи кой как го разбира...
- Чудя се кой е оня там в ъгъла - намеси се Недоволството. - Откак сме дошли, не е помръднал.
- Да, наистина! - възкликна Любовта, която се присъедини. - Странен тип, изглежда малко самотен...
- О, хайде, върви сега да го утешиш!- сопна ù се Ревността. - Омръзнаха ми тия твои вечни свалки!
- А на мен ми изглежда малко тъжен... - тихо каза Радостта.
- Съмнявам се, много се съмнявам - заяви Съмнението, и всички го погледнаха учудено, защото по принцип не звучеше толкова категорично.
- Ха!- намеси се Завистта. - Как пък не съм се загрижила за тоя тип! Виж го само, качил си е краката на масата, пийва си, похапва...Какво да му е на такъв?
- Странна птица... - промърмори Недоволството. - Абе май ми е познат от някъде, ама... Така или иначе, не ми харесва тоя тип! Отивам да разбера кой е!
- Чакай, де! - изникна тутакси Любопитството. Беше окъсняло, вероятно пак си беше пъхало носа по хорските работи, сакън да не изтърве нещо!- Това е моя работа, аз знам как да разбера най-добре...
И тръгна с бодра стъпка. Другите обаче бяха попаднали вече под влиянието му и тръгнаха след него. Все така ставаше.
- Хей, страннико! - изтъня гласчето на Любопитството. - Кой си ти?
Той едва ги погледна.
- Аз съм най- необходимото, най- важното, най- разумното - бавно каза, но поне не го каза с патос, та другите не успяха да се подразнят. - Жизнено необходимо. Предпоставката за един безоблачен живот.
- Така ли... - започна Съмнението.
- Ай стига бе! - възмути се Недоволството.
- Да имаш да вземаш!- викна Завистта.
И другите се намесиха, но Любопитството надвика всички:
- Кажи де, кажи! Кой си, какво си!
- Безразличието...