Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом.
Земята ни. Селцето ни. Вечните зелени поля кръстени на най-ярката ни звезда – Аринея. Малката горичка, която бе приела в обятията си нас и всички онези, които познавахме –приятели, познати, роднини. Онези, които често не се задържаха на едно място, но бяха избрали да останат. Онези, на които дължахме живота си, онези на които държахме… - и тях взе. Не пожали дори горските обитатели...
Алената могила, помниш ли я? Същата тази, на която през онова меорийско лято ми се врече във вечна любов и вярност, и обеща, че винаги ще си до мен? Онази могила, на която ходехме да наблюдаваме звездите през дългите, топли нощи? Реката потопи и нея…
Но…това, и това не ѝ стигна. Тя искаше да вземе още.
Двете ни прекрасни дъщери със слънчеви лица – Калея и Метеора…които
мечтаеше да видиш един ден като успели и щастливи жени залязоха под бурните ѝ
води.
Помниш ли старейшините, които ни разказваха дългите си и приспивни истории като дец ...